Държавните институции са неспособни да се справят със стопанисването на плажовете. Своеволията на самозабравили се бизнесмени по морето продължиха и тази година, въпреки заканите на новото правителство, че ще внесе ред в държавата. Това са основните констатации след поредния летен туристически сезон у нас.
В резултат местни политици по морето отново заговориха за прехвърлянето на плажовете изцяло в компетенцията на общините. В момента отговорности по контрола на бреговата ивица имат и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), и областните администрации, и общините, което води до институционален хаос, от което неуморните остапбендеровци на прехода продължават да се възползват в пълна степен.
25 са плажовете, до които гражданите нямат свободен достъп, въпреки повелите на конституцията и законите, касаещи морското крайбрежие. Това установи проверка на МРРБ в края на лято 2010.
Сред тях са местностите „Русалка” и „Градина”, също вилите „Чайка” до Балчик, плажът „НСА” в Равда, както и къмпингите „Ахелой” и „Делфин”. (Против правилата е дори ограничаването на подстъпите до централния бургаски плаж преди и по време на нашумелия музикален фестивал “Spirit of Burgas”, но това е друга тема).
Причина за беззаконието е, че държавата е продала на частници пътя до тези плажове. Те пък от своя страна или не пускат да се преминава през техните имоти, или искат такса за „услугата“.
Правителството на ГЕРБ наскоро смело оповести и разрешение на проблема. Зам. министърът на регионалното развитие Екатерина Захариева обяви, че имало два варианта. Първият е държавата наново да изкупи земята, която е продала на частните собственици. А вторият е да се изградят алтернативни пътища до плажните ивици. Както можем да се досетим – и в двата случая това ще струва твърде много средства на данъкоплатеца. Зам. министър Захариева дори ни подготви психически, като заяви, че става въпрос за терени на първа линия до морето и следователно отчуждаването нямало да бъде евтино. Да не говорим за строителството на нови пътища, което, както е известно, е изключително скъпо удоволствие.
Друг проблем за поредна година се оказаха незаконните преместваеми обекти, нароили се по българските плажове. Фирмите, получили право да стопанисват заведения на пясъка, често ползват пространство, десет пъти повече от разрешеното. Особено фрапиращи са случаите по бургаския плаж, където кръчми и кебапчийници масово поставят допълнителни дървени скари с маси и столове с обща площ от 400-500 кв. м, при разрешени 40 кв. м. на обект. По закон заетото от временните постройки пространство не може да надвишава 1 % от площта на целия плаж, но в Бургас тази норма е превишена неколкократно. Въпреки това всяка година продължава да се повтаря една и съща ситуация. Местни медии сигнализират общинската администрация за безобразията, а тя влиза „в процедури“, които така и не приключват до края на лятото, тъй като собствениците на заведения или обжалват до дупка, или общинарите чакат безкрайно някакви указания и уточнения от МРРБ, тъй като държавата е собственик на плажовете.
Управителят на СКАТ и бургаски общински съветник Валери Симеонов изрази недоумението си от това по време на дискусия в комисията по устройство на територията към местния парламент. „Просто си правят, каквото си искат. Това е вече трета година. Нужно е своевременно да се вземат мерки, да се реагира по-бързо, а не така мудно“, упрекна той главния архитект на общината Веселина Илиева.
В борбата между институциите се намесват и областните управители, на които регионалният министър има практика да делегира част от правата по управлението на концесиите и на плажовете като цяло. Когато обаче трябва да се дават строителни разрешения, се оказва, че собствениците на заведения трябва да се обръщат отново към регионалното министерство, което допълнително допринася за хаоса по българските плажове. А в „мътните води“, знае се, най-добре плуват „хищните риби“, които пак се оказват с едни гърди напред пред институциите. „Ако областна администрация си е на мястото, ще санкционира нарушителите“, упрекна Симеонов областният управител на Бургас.
Независимите в крайморския град са категорични, че прехвърлянето на топката между държавата и общинските администрации е крайно време да бъде преустановено, като един от начините за това бил плажовете просто да преминат под управление на общините. Те недоумяват защо изобщо се дава разрешение да се поставят каквито и да било заведения на пясъка, давайки пример със световно известните плажове „Копакабана” в Рио де Жанейро и „Оушън Бийч” в Сан Франциско, по чиито протежения от десетки километри нямало нито един такъв обект.
Особено показателна е безумната ситуация, която се случи това лято с централния плаж на Бургас. Държавата не успя да намери концесионер, а общината се оказа, че няма право да поддържа района и че дори може да бъде глобена, ако си позволи да го направи. Отговорните институции – МРРБ и областен управител, обаче не наеха спасители и оставиха плажа без реален контрол. Това е и обичайната практика – държавните органи считат, че отговорността им приключва с поставянето на няколко забранителни табели. А безстопанствеността понякога има и фатални последици. Може би заради това и преди няколко дни точно на централния плаж в Бургас изплува трупа на удавила се жена.
Един от най-популярните политически принципи в ЕС е този на т. нар. субсидиарност. Това означава проблемите да се разрешават от най-ниското възможно институционално ниво, което може да справи с тях. В този контекст, изглежда съвсем естествено общините да получат право да стопанисват българските плажове. Те просто са много по-наясно с това, което реално се случва в тяхната отговорна територия и могат да бъдат много по-адекватни от държавния център, отдалечен на 350-400 км. от морето.
***
Пречиствателна станция замърсява морето край „Елените“
При извършена през юли проверка с взимане на проба от водите при изхода на пречиствателната станция за отпадъчни води на в. с. „Елените“ РИОСВ Бургас констатира неколкократно превишаване на нормите за азот (амониев), фосфор и биологична потребност от кислород и повърхностно активни вещества. Във връзка с последвалото замърсяване на крайбрежните морски води над допустимите норми от въпросната пречиствателна станция, от инспекцията наложиха месечна санкция от 18 121 лв. на „Вики инвест 1“ ЕООД, до преустановяване на това замърсяване.
