„Свъртяха се в Синеморец престъпници, а децата ни свряха в един двор. В родния ни край тия мошеници найдоха гора без вълци. Хубав човек не дойде тук, само вагабонти. Цялото село ще заграбят. Държавата не иска да ги спре. Раздаде земите ни на парче и вдигна ръце. Не ги искаме. Ако дойдат, с камъни ще ги изгоним, убийства ще станат, но земите си няма да дадем!"
Така нарежда 80-годишната Калина Влахова от Синеморец. Открихме я в центъра на селото, където пристигнахме след сигнал на читатели, потресени след поредното брутално завземане на земи в последното райско кътче на българското Черноморие.
В броя на „Десант“ от 10 септември т. г., ви информирахме как със съдействието на трима съдии от Бургаския окръжен съд, затворили очите си пред очевидна измама, 40 декара в най-апетитната част на Синеморец – местността „Поляните“, бяха харизани на пенсионерка от София. 62-годишната Йорданка Коева вероятно е виждала черноморското селище само на картата, но пък е собственик на терени за 5 милиона евро по морето.
Сега местните жители разказват, че същият този съд е дал благословията си и за още една афера със земи там. Решението на магистратите отново се базира на мижави доказателства, скалъпени документи и показанията на платени свидетели. След поредната машинация, бургаските съдии са узаконили присвояването на още 30 дка земи на първа линия, чийто стойност по пазарни цени, достига седемцифрена сума в евро.
Щедрият подарък този път е за Снежана Вишнева от София, дъщеря на покойния вече Илия Вишнев, който според съдебното решение веднъж фигурира като бивш старшина от заставата в Синеморец, а на следващата страница необяснимо е повишен от съдиите в чин и вече се води „морски офицер“. Макар в съда да се твърди, че Вишнев притежавал три парцела в селището и да се посочва, че при национализацията ексвоенният даже внесъл земите си в ТКЗС , името му не фигурира в нито един от регистрите.
„За нас този човек е поредният фантом. Вишнев никога не е притежавал земи в Синеморец, никога не е бил оземляван тук и никога не е предоставял нищо на земеделската кооперация“, категорични са местните власти, които преровили целия архив, но никъде не срещнали името му. Поземлената комисия в Царево категорично отрязва мераците на наследниците на Вишнев да сложат ръка върху терените и отказва да признае правото им на собственост. Същото е становището и на Районния съд в Царево.
Белите петна в доказателствата и позицията на колегите им от Царево обаче не смущават бургаските магистрати. Съдът приема на юнашко доверие показанията на двама свидетели – баба Еленка и бай Киро Бърканичката, които потвърждават, че Илия Вишнев не само е притежавал, но и е обработвал тези земи.
Екип на „Десант“ се увери, че един от парцелите се намира на самите скали, а особеностите на ландшафта, са несъвместими с твърдението на свидетелите, че през 1958 година, 15 години след като по думите им Вишнев е бил оземлен, той е предоставил същия този терен за обработка на ТКЗС. Въпросният парцел даже се намира в границите на бившата военна станция, а в момента дори текат съдебни дела с митичното държавно предприятие „Кинтекс“, което претендира да е истинския собственик на терена.
„Бърканичката (основният свидетел на Вишнев – Кирил Бърканичков) беше се превърнал в сериен лъжец. Самият той също успя да се сдобие с 18 дка земи в Синеморец. След като влезе в комбина с Йордан Цонев, Ментата го подучи как да подхлъзне магистратите. Той излъга, че е внесъл в ТКЗС-то тези земи и съдът му ги даде, без никога да ги е притежавал. Открихме регистрите. Там действително пишеше, че бай Киро е работил около 200 часа в кооперацията. Но не са отбелязани никакви негови земи, внесени в кооператива. Още се чудим, що за съд е това“, казват в Синеморец.
Местната власт пробвала да оспори решението на съда за възстановяване на земите, но пък усилията отново ударили на камък. Бърканичков си уредил платен свидетел и с него доказал, че е собственик на златните терени. „Плати на свидетеля 12 000 лева, за да говори в негова полза. Написал разписка, че дава парите назаем. Обаче след смъртта му дъщеря му откри разписката и си поиска парите от свидетеля. Така онзи остана на сухо“, спомнят местните хора.
Днес Синеморец прилича на разбунен кошер. 320-те жители на селото са събрали подписка срещу тоталното разграбване на земите им и искат държавата най-после да се намеси. Защото в противен случай заплашват да вземат правосъдието в свои ръце.
