„Всеки, който има документи нека да ми ги предостави, съответно с колегата Ердоган ще търсим начин техният проблем да бъде решен. До този момент обаче няма хора, които да са дошли да търсят подкрепа от нас”. Това изявление е по повод Ангорския договор и претенциите на България, за които Турция се прави на глуха от десетилетия. И колкото и да е странно, коментарът не е на някой турски емисар в страната ни, а на самия ни премиер Бойко Борисов.
Шокиращата фраза бе изречена по време на посещението Реджеп Ердоган, още на летището, където двамата с българския му колега радостно се целуваха и прегръщаха. И взаимно се радваха на проливния дъжда, който се изсипа върху главите им - бил за „берекет“.
С това си неподготвено изказване Борисов не само, че показа непознаване на българската история и неглижира темата за обезщетенията на бежанците, прогонени от Одринска Тракия, но и помогна на премиера на южната ни съседка да се измъкне от сериозния въпрос.
„Моят обичан колега вече даде пояснение. Всичко се основава на факти и документи. Каквито документи има ние ще работим върху тях и ще отсъдим справедливо това, което е право на истинските собственици”, каза Ердоган след включването на Борисов.
Ангорският договор е сключен през 1925 година, на базата на заявените от тракийските бежанци данни за оставените от тях земи и имущества. Те са били декларирани на границата пред анкетни комисии и въз основа на тях е оформено и подписано този вид споразумение. Според него Турция се задължава да изплати на България 10 милиарда долара, без да е необходимо тези компенсации да се доказват с документи.
Когато българската държава ги получи, нейна е грижата да поиска и издири архивните документи, за да обезщети потомците на българските мъченици, избити или прогонени от родните си места от турските башибозуци. Опитът на двамата премиери да преиначат историята и да погазят договора, сключен преди 85 години, е предателство спрямо българския национален интерес.
Посещението на Ердоган ще се запомни и с още срамни моменти, като например задоволството, с което турският премиер благодари на Борисов, затова, че „турското малцинство” у нас, каквото всъщност няма, е с равни права с българите. Никой от българските управляващи не обърна внимание и на провокацията, която Ердоган отправи пред препълнената зала в Министерски съвет, като декларира намеренията на Турция да реставрира културни и исторически обекти у нас, останали от времето на Османската империя.
Провокиран от въпросите на телевизия СКАТ, Борисов пък за първи път публично и официално коментира темата за българската позиция по въпроса за еврочленството на Турция – дали тя да бъде определена от народа чрез референдум или решението за това ще бъде взето изцяло от правителството.
„Тази тема ще се постави, когато те затворят преговорните глави и когато има какво да подлагаме на референдум.Към днешна дата такава тема няма!”отсече лидерът на ГЕРБ.
Така Борисов пренебрегна подписите на 330 000 българи, събрани от ТВ СКАТ и ВМРО, на базта на които по закон Народното събрание трябва да се произнесе до 14 октомври, дали ще се проведе референдум по темата или не.
