Атила Минев е роден на 16 април 1964 г. в град Русе, където от три години е зам. кмет по устойчивото развитие и евроинтеграцията. Завършил е английска и руска филология във Великотърновския университет, както и магистратура по „Геополитика”. В началото на седмицата стана ясно, че той е изключен от „Атака”, въпреки че беше общински координатор на партията в дунавския град.
Г-н Минев, тази седмица бяхте изключен от партия „Атака“. Каква е реалната причина това да се случи?
Реалната причина е, че „Атака” според мен се намира в процес на самоликвидация, тъй като проектът очевидно е изчерпан и това е ясно на тези, които управляват останките от партията. А конкретната причина е, че аз съм личност, която винаги е изразявала мнение, която не е съгласна сляпо с това, което се налага като партийна политика от ръководството на „Атака”. Винаги съм защитавал тезата, че трябва да гоним реализиране идеите на национализма на практика - това, което наричам „национализъм в действие”. Партия „Атака”, с това, че задушава инициативите по места - на местните организации и личности, доведе до там, че хората се намират в едно състояние на обърканост, несигурни са, не знаят какво да предприемат. В крайна сметка това блокира по всякакъв начин изявите на местните структури на партията. И мога да ви уверя, че то не е случайно, а се прави съвсем целенасочено.
А защо Волен Сидеров върви по този път на разпадане на „Атака”?
Волен Сидеров и хората около него са на доста посредствено ниво. За съжаление те не могат да надскочат себе си, така че да имат едно интелигентно отношение към онези, които са истински последователи на националистическата идея. При всички качества, които Сидеров демонстрира - ораторският му талант, книгите, които написа, начинът, по който заговори за национализма, както никой в нашата най-нова история не беше говорил, той не съумя да изгради около себе си екип. Волен Сидеров се оказа, че не е екипен играч. Оттук нататък партията нямаше как да се изгради като една солидна и авторитетна организация, като един работещ организъм, какъвто следва да бъде всяка партия, която има за цел да овладява политическото пространство и да налага идеите на своите симпатизанти.
А самият Волен Сидеров и хората, с които се е обградил, истински националисти ли са всъщност?
Трудно ми е да преценя, но хората около Сидеров не са това, което би трябвало да представляват българските националисти. Много интересен е следният аспект от характеристиката им – тук става дума за личен морал - когато се обграждаш с хора, които ритат полицейски автомобили, ругаят полицаите, в пияно състояние ги заплашват, които освен да правят скандали, не са способни на никакви градивни действия, тогава си задаваш въпроса – добре, защо този човек се обгражда точно с такива лица? И дали той самият не е такъв. Хулиганството в политиката работи за кратко. То може да бъде само един от начините да покажеш политическа позиция - тогава, когато всички средства са изчерпани. В „Атака” имаше потенциал и за повече, но те предпочитат скандала, крясъците и хулиганските прояви. Как тогава да си мислим, че лидерът на една такава партия и хората, които го заобикалят, могат да бъдат сериозни политици или поне да са изразители на чистия български национализъм? А по едно време Волен Сидеров беше сравняван с Васил Левски, да ме прости Господ, че го казвам.
Като че ли навсякъде, а не само у нас, националистическите партии залагат на скандалното поведение.
За съжаление изглежда е така. Това обаче не означава, че българският национализъм трябва да има само такова лице. Аз смятам, че национализмът като практика би следвало да бъде присъщ на всички политически партии в някаква степен и той да бъде задължителна част от тяхната платформа. За съжаление в партия „Атака” има само говорене в тази посока, няма практическа реализация на думите. И това продължава вече няколко години. Ако в началото можеше да се оправдаваме с натиск от страна на политическите сили, включително и особено от правителството на Сергей Станишев, от органите на реда и т. н., то сега вече става дума за нещо друго. Партията не е онова, което се очакваше да бъде - тя не е коректив на управляващите в реализацията на националните идеи за България. А когато имаш шанс да бъдеш в мнозинството, да подкрепяш правителството, би следвало да имаш абсолютната възможност да влияеш и върху решенията. Това нещо не се забелязва.
А защо оставихте да ви изгонят, вместо вие сам да напуснете по-рано? По този начин те ви дискредитираха.
Не, не смятам, че съм бил дискредитиран по никакъв начин, защото първо аз съм трета година зам. кмет на Община Русе. Това, което правя, се вижда. То е съвсем на светло и всъщност от три години аз наистина съм много повече заместник кмет и администратор, отколкото партиен лидер. И това е естествено. Второ, начинът, мотивите, с които те свалиха доверието си от мен, са изключително несъстоятелни. Първият мотив е несъгласие да подпиша партиен документ. А в случая става дума за един протокол от работна среща с общинските съветници, който беше изготвен абсолютно в разрез с правилата, защото никой не беше уведомяван, че тази среща ще се протоколира. Тя не беше и протоколирана по време на самия разговор. След това обаче се появи не протокол, а реално една стенограма на всичко, което сме говорили, което означава, че сме били записвани. Става дума за миналия понеделник – 4 октомври. И аз естествено отказах да положа подписа си под документ, който е съставен без изричното съгласие на всички, които са участвали в този разговор. Но това е едната причина за изключването ми. Другата причина, която също е много интересна, е че аз служа много повече на интересите на общината, отколкото на интересите на партията. Нали осъзнавате абсурда на тия два мотива? Т. е. те бяха в абсолютно безсилие как точно да ме отстранят от партията, макар че това трябваше реално да се случи преди повече от година.
Защо преди повече от година?
Защото преди изборите за национален парламент аз и колегите от ръководството, от Общинския сбор, бяхме реално отстранени от участие в изборите по какъвто и да е начин. Аз не бях включен в предизборната кампания. И Чуколов, и местният депутат, който тогава беше само областен координатор за Русе, изпитваха страх, че аз появявайки се наред с тях, без да съм кандидат за народен представител, ще привлека повече внимание и повече симпатии и естествените въпроси на хората – защо именно те и други като тях са в избирателната листа на „Атака” за русенския избирателен район. Тъй като техните кандидатури, както можете да се досетите, не бяха нито предложени, нито гласувани на Общо събрание, както е по устав. Разривът тук до голяма степен е личностен. Както и повечето неща, които се случват при Сидеров, са на базата на личностно неприемане, неприемане на чуждо мнение, неприемане на чужди авторитети, симпатии и т. н.
И вие все пак защо останахте досега член на партията?
Преди всичко от гледна точка на моята лоялност към избирателите. Така или иначе аз бях избран с листата на „Атака” и бях кандидат за кмет от името на партия „Атака”. Освен това, групата в ОбС до този момент беше монолитна и двамата общински съветници, които я напуснаха миналата седмица, и които вече се афишираха като съветници от движение „Достойни за България”, те също нямаха намерение да я напускат. Всъщност, разривът започна от там, че те чисто по болшевишки бяха изгонени от групата и от партията. И аз изразих позицията си, че това не е правилно. Оттам последва и моето отстраняване. Но всъщност очаквах още от януари да се случи нещо подобно, тъй като аз нямам пълномощно. По никакъв начин не съм викан никъде, просто бях поставен в изолация. Да не говорим, че не се обръщаше внимание и на проблемите в общината, които съм поставял пред народния ни представител и чрез него пред ръководството на партията.
А вие лично как смятате да продължите политическата си кариера оттук насетне?
Аз съм привърженик на идеите на българския национализъм. Във всички случаи ще участвам в българския политически живот под това знаме, но засега нямам пристрастия към политическа сила, в която да се включа и да работя за това.
