До началото на демокрацията, някъде около 1989 година, във всеки окръг е имало по един екарисаж, общо 28 на брой. През 2000 г. те са вече 11. Сега са два. Абсурдно или не, но специализираните камиони изминават стотици километри по републиканските пътища и магистрали на цялата страна, за да докарат вмирисаните
животински трупове, които народът простичко нарича „мърша” и кланичните отпадъци до два града в Североизточна България – Шумен и Варна.
И яко някой твърди, че те не разнасат воня, ще бъде опроверган от всеки шофьор, принуден да диша въздуха на подобен камион пред него.
"Брамас-96" АД - Шумен обслужва територията на 18 административни области, сред които София-град и София-област, Разград, Русе, Ловеч,Търговище, Монтана, Сливен, Стара Загора, Плевен, Силистра, Велико Търново и други. Останалите 10 области се обслужват от "Екарисаж Варна" ЕООД в с. Тополи. А общият им капацитет надхвърля 40 хил. тона годишно, два пъти повече от мършата, която пристига в тях.
Всъщност, точно толкова – 20 000 тона можеха да останат неприбрани, заради поредния скандал, забъркан на държавно ниво. В началото на октомври над страната ни надвисна реална заплаха да потънем в смрад и воня на разложени животински трупове. На 4 октомври шуменският екарисаж спря събирането, транспортирането и термичното им обезвреждане, а от 11 -ти това направи и варненският. Държавата им дължала близо 4 милиона лева.
Иначе, според новия закон за ветеринарно медицинската дейност държавата поема разходите по унищожаването на животинските трупове, но указания на ЕС. А загробването на домашни любимци, както и на диви или опитни животни, от зоопаркове и приюти е строго забранено.
След принудителното спиране на двете предприятия обаче, нищо чудно порочната практика да бъде възстановена, прогнозира управителят на „Брамас,96” Мирослав Александров. „Ако ситуацията се задълбочи ЕС ще забрани износа от България на животински продукция” добави той. Според него страната ни е заплашена и от финансови санкции от ЕС.
Припомняме, че Националната ветеринарно медицинска служба, която по договор е вторичен разпоредител на държавните средства, изплати на екарисажите в страната изработеното от тяз за 2009 г. едва през юни т.г. чрез Българската банка за развитие и то, със 7 процента сконто. Тоест, фирмите получиха 93 на сто от парите си, макар и, че според Александров техните ценоразписи били изключително ниски, предвид всеобщата икономическа криза. Така абсурдите с държавата, която разчита само на два частни екарисажа, стават още по-сложни.
През 2005 г. тогавашното управление на НДСВ и ДПС се нае (но само на думи) за започне изграждането на невиждано модерен екарисаж, който да засенчи всичко сродни предприятия в Европа. Предвидените по проекта средства бяха близо 15 000 000 евро от Европейския съюз / по ФАР/ и 4 904 000 евро национално съфинансиране или общо 19 млн. 616 хил. евро. Той трябваше да бъде изграден до края на 2009 г. някъде в Южна България. Което се оказа предизборен блъф, разбира се.
Но да се върнем на „трупния бойкот“, който на практика продължи само 10 дни. На единайстия се намеси (естествено) Бойко Борисов и набързо оправи и този проблем.
Още във вторник, на 12 октомври, земеделският министър Мирослав Найденов се е обадил в двата екарисажа и поканил на среща на другия ден техните ръководители. Според Мирослав Александров той ги уведомил, че лично премиерът Бойко Борисов бил запознат с проблема и провел разговор със своя финансов министър Симеон Дянков. Който пък обещал да бъдат преведени известни суми на двете фирми, за да започнат работа.
Така не се наложи в страната да бъде задействан екшън план, предвиден по европейската директива в такива спешни „трупни“ случаи.
