Да кръстиш компанията си Blizoo, независимо дали се чете Близо, с ударение на първата сричка, или Близу с ударение върху последната, сякаш предлагаш торти и пасти с боза в сладкарница, а не телекомуникационни услуги, е въпрос на вкус. Но да заблуждаваш клиентите си и да го правиш с нахалната реклама (или както е прието да се казва сега – рекламен слоган), че офертите ти са без скрити условия, това е вече въпрос, по който трябва да се изкаже Комисията за защита на потребителите.
Точно от около месец Blizoo е заляла цялото информационно пространство с реклами на своите продукти: интернет, телефония и кабелна телевизия, за които именно твърди, че ги предлага в чист вид, без скрити условия. Тоест, това, което пише в рекламата и брошурите, разпръсквани из цялата страна, това именно би трябвало да получи и клиентът, ако сключи договор.
Обикновено във фирмите избират такива послания, за да привличат потребители, които хем да се набиват в съзнанието, хем клиентът, поне на пръв поглед, да не открива, че го заблуждават. С посланието “без скрити условия” нещата стоят точно така. На пръв поглед всеки, който реши да се довери на Blizoo, вярва, че не го мамят.
Но дори и после, след като вече е станал техен абонат, продължава да си мисли, че услугата, която получава е точно тази, за която плаща. Защото условията на Blizoo са толкова добре укрити, че не всеки се усеща, че е подведен.
Да погледнем най-масово рекламираните оферти на компанията и кое от тях клиентът всъщност никога няма да получи, въпреки, че му го обещават гръмко. В рекламните послания най-много се тръби, че само за 30 лева всеки ще има у дома си освен цифрова телевизия и телефон, и интернет с високата скорост от 24 мегабита в секунда. Всъщност, такава скорост е утопична, що се отнася до възможностите на Blizoo.
Нека не забравяме, че тази компания, макар и с ново име, е на практика съвместно дружество от досега съществувалите “Кейбълтел” и “Евроком” и ползва тяхната инфраструктура – кабелите, които са си същите. Шефовете на Blizoo (или хората, които са създавали рекламните послания) залагат на това, че у нас всеки си мисли, че разбира от техника, но на практика само си го мисли. И че едва ли, след като са му свързали компютъра със световната мрежа, ще тръгне да измерва скоростта на интернета си. “Десант” обаче направи точно това.
Трима абонати на компанията в София, Шумен и Бургас извършиха замервания в продължение на 14 дни, за да установят какъв интернет получават от Blizoo. Оказа се, че скорост от 24 мегабита със сигурност не получават. Тя е просто непостижима, независимо дали правите замерването в натоварени часове или рано сутрин, когато потребителите спят. Защото
първото скрито условие
е, че фирмата ви предлага асиметричен интернет. За несведущите, това означава, че скоростта на входящия интернет (или тази, с която вие сваляте от мрежата файлове) е няколко пъти по-висока от изходящата (или тази, с която свалят от вас). Тоест, ако един филм си го сваляте от мрежата за около половин час, друг потребител ще може да го свали от вашия компютър за три или дори четири часа.
Тази уловка – да се премълчава, че интернет-връзката е асиметрична, е много удобна, защото в масовия случай потребителите въобще не разбират за какво иде реч. Само на малцина им става ясно, че са били заблудени и то, когато в някой торент-тракер от тях се изисква да споделят свалените вече филми и музика, за да трупат актив. И те се чудят защо не успяват да го натрупат. Ами защото потребителите на Blizoo, дори и да имат огромно желание, не могат да споделят файловете си с висока скорост. Но това не е всичко, понеже
второто скрито условие
е, че скоростта на вътрешния интернет е асиметрична и на международната и то много пъти. С две думи: ако сваляте файлове от български сървър за десет минути, то от такъв, базиран в Унгария, например, ще ви трябват часове. Никъде в рекламите на компанията тази подробност не е спомената. Още повече, че асиметричността важи и за международния трафик на Blizoo. Клиентите на фирмата имат едва 6,70 мегабита скорост на входящия интернет от една Италия, например. А изходящата до там е направо смешно-слаба: само 2,71 мегабита. В интерес на истината, трябва да се признае, че в някои конкретни случаи обещаната скорост от 24 мегабита е постижима. Но това е вече
третото скрито условие -
само при конкретни случаи.
В Шумен тази скорост може да се постигне само ако двама абонати на Blizoo и то от същия град си споделят данни. В Бургас потребителите на компанията имат един шанс повече да достигнат скоростта – ако приемат файлове от други абонати на същата фирма или от такива на Скат. В София 24 мегабита се достигат между потребителите на Blizoo от града и клиенти на още три компании от столицата. Но в интернет човек не си подбира информацията според това на коя фирма принадлежи сървъра, от който сваля данни, а според собствените си интереси.
Разбира се, това, че подобна скорост е трудно достижима, е проблем и за много други компании, предлагащи интернет у нас, но те си го признават. Много от тях също са се специализирали в асиметричен интернет и не го крият. Това, че скоростта в страната и в чужбина е различна също си го пише. Но не и в договорите на Blizoo. Е, малко или много са три скрити условия, за да бъде привлечено вниманието на Комисията за защита на потребителите към крещящата рекламна кампания на Blizoo?
