„Разположена в полите на Сливенския балкан, Кръстова чешма е ценна историческа забележителност и е природно богатство за гражданите в Сливен. Жителите на града я посещават с огромен интерес, тъй като се счита, че водата е лековита... Моля ни, помогнете ни да запазим природата чиста и неосквернена територия за всички нас!“.
Този надпис посреща хората край легендарната Кръстова чешма, скътана в китна
гориста местност в края на града. Според преданията някога тук е съществувала голяма църковна обител, а предшественик на днешната чешма било манастирското аязмо. Колко мащабен е бил този комплекс може да се съди по достигналите до нас легенди, че в него, в незапомнени времена, са загинали 300 калугери. Самата местност е известна като „Кешишлика“, което в превод от турски означава „място на монаси“. Около аязмото населението от близките околности се е събирало, за да чества Кръстовден и така днешната чешма постепенно става известна като Кръстова чешма.
Преди около 3 години Община Сливен заедно с общински екологичен център „Дома на водата“, с много доброволен труд и с финансовата подкрепа на Американската агенция за международно развитие реализира проекта „Да възстановим заедно Кръстова чешма“. Тогава се изгражда покривна конструкция, върху която се поставя християнски кръст, районът наоколо се озеленява и благоустроява, а бликащата вода се събира в шахта заедно с водата на още един източник, бликащ малко по-нагоре от това свято място.
И тъй като водата наистина е хубава и с отлични показатели – вярно, без някакви лековити качества, колкото и да нашушва подобни слухове мълвата – от сутрин до вечер тук се стичат граждани на Сливен с големи пластмасови бутилки, които пълнят от извора. Прозрачната течност, която иначе се излива от домашните им чешми, не става за нищо. Тя се самоотича на принципа на скачените съдове от язовир „Асеновец“ съвсем в естествения си вид. За дълбоко огорчение на сливналии, градската пречиствателна станция още не е готова и никой не знае кога ще се случи това. Но пък това не пречи потомците на стоте войводи да плащат една от най-скъпата вода в страната.
Покрай миналите местни избори кандидатът за кмет Галин Кънчев поставил в района пейки и шатра, където идващите тук да отсядат и да отмарят. Всичко това обаче се запазило читаво ден до пладне и после от него не останал и помен. Усамотеното местенце лека полека започнало да привлича наркомани и безделници, които осеяли околността със спринцовки, използвани кондоми, фасове и всякакви други боклуци. И докато тяхното изхвърляне в храсталаците все някак си може да се преглътне, не може да се подмине без тревога наличието им в обилни количества в коритото и шахтата, в която се събира водата от двата извора и откъдето тя постъпва в чучура на чешмата.
Ставайки свидетел на всичката тази скоропостижна разруха, президентът на асоциация „SOS Heаlth“, базирана в града под Сините камъни – Петър Петров, иска от Община Сливен да се направи осветление и да се сложи пазач около чешмата. Отговорът, който получава е: „Няма пари“. После предлага поне да се постави бариера до близкото Пчеларско предприятие, откъдето започва алеята към живописната местност, за да се спират автомобилите. Иначе те безпрепятствено се изкачват до чешмата и повечето от собствениците им не пропускат възможността да си измият колата с безплатно течащата на воля божия благодат. Но и тази идея удря на камък пак по същата причина – няма кой да плаща за това. За целта трябва да се гласуват средства от общинския бюджет, а е обществена тайна е, че Сливенската община е пред фалит след като кметът Лечков изпразни кметската хазна, изтупвайки я като брашнен чувал, и вече в нея не може да се намери дори стотинка за нищо.
Какъв проблем е, питат се сливналии, при толкова програми за трудова заетост, по които може да се намерят средства да се назначат пазачи, въпросът със запазването на това приказно кътче да остава неразрешен. И се молят, въпреки безнадеждното положение и престъпното безхаберие към обществените дела на общинарите, съграденото с много грижа, желание и мисъл за общото благо да оцелее и за идните поколения. Тук, където преди векове стотици духовници са оставили костите си заради своята вяра и родина. И за която територия самата община призовава гражданите си да я запазят „неосквернена“...
