Обичам си страната, като всеки истински българин. Смятам че съм го доказал с това, което ежедневно правя за нея, живеейки личния си живот. Вярвам, че ако всеки върши съвестно своята работа, общата няма начин как също да не потръгне. (Онова другото, че не съм избягал навън навремето, вече не се брои, всички го използват.)
Подавам си данъчните декларации, плащам си сметките, след полунощ надувам
музика на слушалки, за да не преча. Опитвам се да спазвам правилата, колкото и често да са безумно формулирани. И от ден на ден все повече се убеждавам, че съм абсолютен балък. Както и тези, които правят като мен. И вкупом вярват, че сме европейци, нали показваме такова държание...
Със сигурност за баш европейци се мислят и всички люти ориенталци, дето на пълен работен ден обясняват, че Шенген им се пада по право, ама грешката е винаги някъде извън тях. И оядените гадове от Запад нарочно им пречат. От страх, че са по-умни, по-можещи, по-изобретателни, по-работливи и изобщо „най-интелигентната нация след евреите сме бе, кво ще ми говориш, това е доказано!”
Тези недооценени нашенци, жители на най-източните територии на Стария континент недоумяват защо вече толкоз време нищо не им се получава, макар да са влезли в НАТО, ЕС, знаят цели 30 думи на английски и 40 на немски език, а онези от по-северните и западни места ги гледат с подозрително око. И ги слагат под общата капа „от Изтока”.
Ами, просто защото това е суровата истина. Предлагам да разгледаме поне двадесет признаци, според които трудно някой би се съгласил, че принадлежим на Европа, а не сме тъмни балкански субекти.
И така, вие сте си чист Homo Balcanicus, ако:
1. Псувате, че навсякъде е мръсно и неугледно, но когато изядете сутрешната си баничка, оставяте мазната хартия да се изплъзне и падне на улицата. А празната пластмасова кофичка от киселото мляко или айряна, с гордата увереност на постмодернист, майстор на абстрактните инсталации, забивате на близкия клон на опосканото улично дърво. Или на близката ограда.
2. Смятате, че няма никаква култура по пътищата, но на първото кръстовище, на което пред вас жена-неумел шофьор угаси неволно колата, изсипвате чували с грозни псувни, сред които „кой ти даде книжката ма, тъпа краво!” звучи направо като мила закачка. А на паркинга пред вас грижливо изтръсквате пълния с фасове пепелник от вашия автомобил.
3. Ядосвате се, че средношколците са неграмотни и затова „нищо добро не я чака таз България”, но самите вие изписвате „очилище” или „убичам те, Родино” (ако изобщо някога ви се налага да употребявате тези думи).
4. Ругаете чужденците, които прииждат в летните ни курорти заради евтините алкохол, дрога и проститутки, трошат бутилки по алеите и спят мъртвопияни в храстите. Горди сте с Черното си море, но влизате в него и се облекчавате по малка и голяма нужда, за да не дадете 50 стотинки на застиналата като статуя на Буда пред вратата на тоалетната циганка. (Тъй де, кви са тез химичеси тоалетни, педерастка работа, ха!)
5. Пред или зад блока, където живеете, отдавна са поставени син контейнер за хартиени отпадъци, жълт – за пластмаса и метал и зелен, в който се изхвърлят стъклените бутилки. Слушали, гледали сте и знаете, пък и върху всеки от тях с големи букви ясно е написано за какво е.
Вие, обаче, с горд присмех хвърляте торбата с боклуци в един от тях, защото сте 100% сигурни, че и другите са същите клоаки като него. И изобщо, няма какво да ви обясняват, той животът така и така – леш, какво ще ви занимавате с глупости. Разделно събиране, ай сиктир!
6. Възхищавате се на германци, скандинавци и французи, че „много работят, мамка им, яко бачкат и затуй страничката им цъфти”. Но когато отидете на работа, първо отваряте Скайпа, после Фейсбук, а почивките за кафе и обяд надхвърлят по общо времетраене 3 часа и повече.
7. Присмивате се на улегналите бюргери или на белгийците, за които сте чували, че са глупави, автоматизирани, не умеят да се веселят и са много ограничени и тъпи, но на всички избори пращате да ви управляват елементарни демагози, чиито простотии търпите четири години до следващия момент на избор, в който постъпвате по абсолютно същия начин.
8. Злобно псувате всеки управник, който си е позволил да бръкне в кацата с меда, но веднага след това смигвате хитро, че веднъж и вие да се докопате до такъв пост, ще крадете не, ами...с двете ръце, нали всеки би го направил.
9. Твърдо вярвате, че законът е врата в полето и мръсниците постоянно се възползват от този ориенталски постулат. Но ако изпаднете в ситуация, в която не сте прави и можете дори да получите солидна присъда, панически търсите начин да употребите и вие това изконно по тези земи право.
10. Гледали сте по телевизията да говорят за нещо, което се нарича „силна президентска република” и сте твърдо убеден, че ей това ще ни оправи нас, здравата ръка му е майката. Обаче винаги, когато усетите силно властово решение, почвате да кълнете на фашист, комунист или изрод.
Умолявам ви да разгледате внимателно горните редове. И честно да признаете пред себе си наистина ли не правите нищо от описаното. И ако е така, за каква Европа мечтаете?
Нищо дотук не е ново, хора! Описал го е преди повече от век великият Алеко Константинов, в „Бай Ганьо на гости”:
„...На ръце ли искаш ти да те носят? Защо? Затуй ли, че неуспял още прага на къщата им да прескочиш, ти ще закачиш първо слугинята, която те посрещне в коридора! Затуй ли, че в тяхното общество ти или като дъб мълчиш, или разтваряш уста само да бръщолевиш пошлости и глупости?
Затуй ли, че в лицето им ще ги възхваляваш до небеса, а зад гърба им ще ги злословиш? Затуй ли, че ще им пуснеш прах в очите и ще се препоръчаш за син на милионерин-фабрикант или притежател на кораби, когато баща ти има два чарка за гайтан или две пробити враници - само за да можеш да обаеш родителите и да увлечеш дъщеря им?
Защо ще те приемат с разтворени обятия? Кой си ти? Какъв си им? Кому в очите пъхаш твоето гостоприемство? И какво е туй твое прехвалено гостоприемство!
Туй ли, че българинът ще ти постеле мазна постелка и ще те завие със съмнително алище? Ах, оставете, ради бога, тия дивашки самохвалства! Не е ли време да си отворим вече очите?”
Не е ли време?
