Едва 7 % от студентите имат доверие в родните политици; само 11 % – в съдебната система; цели 16 % - в Народното събрание. Освен това 30 % от питомците на ВУЗ имат усещането, че България на ГЕРБ върви към по-лошо; почти толкова – 28 %, не виждат промяна; само 2 % дават отлична оценка на правителството за свършеното през първата година. Въпреки че на парламентарните избори през 2009 г. над 50 % от гласувалите български студенти
подкрепиха партия ГЕРБ, година по-късно признаците за разочарование от действията на управляващите са налице. Студентите поставят средна оценка за управлението на ГЕРБ 3,70.
Данните са от проучване на агенция G consulting и са съвършено представителни, очевадно нелицеприятни за управляващите и като капак на всичко съответстват на оценките и политически нагласи в останалата част от населението. Социологът Живко Георгиев е категоричен, че въпреки членството на България в ЕС, нашите млади вече не се чувстват елит – а трябва! Видимо очукани от живота, те вече виждат нещата от „камбанарията“ на своите родители. Поради тази причина класацията на проблемите пред българското общество и на млади, и стари изглежда така: безработица (1), корупция (2), некачествено и скъпо здравеопазване (3), некачествено образование, неадекватна реформа (4), бедност, безпаричие (5), финансова криза (6), лошо управление (7).
За капак, българските студенти познават твърде слабо възможностите за специализации, обмен и работа в Европейския съюз. В резултат студентската мобилност куца – включително защото 54 % от младите нямат пари, за да учат в чужбина, а висшето образование у нас се превръща в едно затворено пространство.
Но не всичко опира до пари. Цели 27 % от българските студенти никога не са отваряли сайт, свързан с европейски програми за обучение и работа, а 78 % не са чували за новата инициатива на Еврокомисията “Младежта в движение” за учене, стажове и работа в чужбина. Освен липсата на средства за престоя в чужбина, незнанието на чужд език и ниският успех са основните причини българските студенти да не търсят специализации или образователен обмен в Европа. Едва 4 % са успели да се възползват от някоя програма на ЕС за обучение в чужбина. Нисък е и процентът на студентите, посещавали поне веднъж някой от уебсайтовете на ЕС, предлагащи информация за обучение, квалификация и работа в европейските страни. Специализирана информация в такива уебсайтове са търсили 20 % от анкетираните.
Вместо да се отварят към света, българските вузове все повече стават регионални – все по-рядко се срещат студенти от Варна и Пловдив в София например, каза социологът Живко Георгиев.17 % от анкетираните споделят, че учат в университет, само за да получат някаква диплома. Естествено, така не се подготвят конкурентни кадри за Европа, пък и за родния трудов пазар. Българските работодатели категорично предпочитат да наемат млади висшисти, завършили или поне специализирали някъде на Запад. В това има логика, след като най-престижният наш ВУЗ – СУ „Св. Климент Охридски“ е на 777 място в световната ранглиста. Въпреки че тази информация излиза от вицепремиера Дянков, видимо може да й се вярва – още повече, че вече почти няма чужденци, особено от страни-членки на ЕС, желаещи да получат висшето си образование в България.
Миналата седмица по улиците на столицата протестираха учените от БАН, а студентският съвет на СУ „Св. Климент Охридски“ обсъждаше организацията на националния студентски протест. Управляващите пратиха науката и образованието в девета глуха и оттам вече тръгва стихията, която може да ги помете.
