„Мамо, какво е това?”, пита невръстно хлапе.
„Скулптура. На жена”, отговаря майката.
„Не, това в средата!”, сочи детето натам, където се съединяват краката на женската статуя. Майката не можеше да обясни, тъй като туй, което вижда, хич не е за разправяне. То е висящо, продълговато и подхожда да бъде сложено между краката
на голо мъжко тяло. Не и женско, не и в центъра на голям град.
От три месеца този разговор се води почти във всяко варненско семейство, преминаващо край скулптурата. Тя се казва „Венера от Варна” и извисява снага между хотел „Черно море” и Фестивалния комплекс. Претендира да е новият символ на града, макар за краткия си живот да предизвика доста противоположни мнения. Не само естетически.
Началото бе ознаменувано с фойерверки.
Статуята бе открита в навечерието на 15 август – Денят на Варна. Тя бе дарение от строителният холдинг „Планекс”. Единият от собствениците е популярният общински съветник от бизнес партията „Глас” Пламен Андреев. Той и екипът му решили да зарадват варненци по случай 20-годишнината на холдинга. И избрали това да стане под формата на произведение на изкуството, т.е. скулптура.
До тук всичко е прекрасно и похвално. Но притесненията настават още при рязането на лентата. Венера се оказва със гореспоменатия атрибут между краката. Културтрегери почват да недоволстват, журналистите се шегуват. Но присъствието на кметът Кирил Йорданов и областният управител Данчо Симеонов придава тежест и историчност на събитието. Балони политат във въздуха, момичета в носии красят обстановката. „Само Бойко Борисов го няма”, правилно забелязва публиката. „И Айфеловата кула са искали да съборят, но тя още се извисява в Париж”, казва Андреев.
Не толкова възторжени впоследствие са мненията във форуми и медии. Във електронната мрежа „Фейсбук” се появяват
разгневени майки, които се чудят
дали това, което им се привижда като мъжко достойнство, наистина е такова. Други смятат, че спорният детайл е част от дрехата на Венера. Трети са убедени, че не може голо тяло, пък било и на Венера, да е символ на града. Четвърти настояват автора да разясни какво е имал предвид, пети роптаят срещу лицето, шести ръцете. Има и не малко хора, които харасват статуята и казват, че всички критици са прости и чалгализирани невежи.
Официално глас в медиите надигат и разни творци. Всъщност, авторът – известният варненец Веселин Костадинов, въобще не е имал намерение да изтипосва скулптурата си в центъра на града. Тоя е е правил отдавна, дарителите просто я харесали и откупили. Но колкото и да са важни, не естетическите достойнства са скандалния момент. Все пак не всеки разбира от изкуство, разбиращите имат различни мнения, а и детайлът в средата на тялото на Венера наистина е част от дрехата, макар и да прилича удивително на друго.
Скандалният въпрос, който буди цялата сага, е
кой, как и защо може да направи паметник.
Парите и намерението достатъчни ли са? Ами ако утре, някой богаташ реши да увековечи себе си на пъпа на града, има ли кой да го спре?
Във Варна действа наредба, според която скулптури и произведения на изкуството, които претендират да са емблема на града, се правят след конкурс. Той предполага обсъждане и критерии, на които поне формално творбата трябва да отговоря. Конкурсът е гаранция за публичност, а и че художествените характеристики няма как да бъдат претупани.
Преди три години в града бе открит паметник на цар Калоян. Идеята бе на областният управител тогава Христо Контров. И макар конкурсът да доведе до унизителни боричкания, да се намесиха егоистични интереси, дискусия се състоя. Обсъдиха се и мястото, и изражението на царя, коня и шлема. Днес Калоян се извисява в градинката зад Окръжния съд. Спорно е дали мястото му е там, дали конят и шлема са подходящи, но бяха подбрани след като много експерти си казаха мнението.
Калоян е присъединил Варна към България след византийското владичество. Затова е много по-подходящ за символ на града от Венера. Но тя пък се появи на доста по-централно място. Конкурс не се проведе, тъй като е дарение. Но трябваше
задължително да се произнесе експертния съвет по градоустройство.
Въпросният съвет не е управленски орган, има само съвещателен глас. И все пак мнението му е важно. Участници издадоха, че инициаторите представили план на градинката, върху която е „Венера от Варна”, без да е ясно какво точно ще представлява статуята. Художествените характеристики на произведението са били изискани допълнително. Докато те се представят, скулптурата е монтирана и тържествено открита.
Още по-интересна бе реакцията и на кмета Кирил Йорданов. След като два месеца и половина се прави, че нищо не се е случило, изведнъж каза, че май съветът въобще не се е произнасял. Йорданов хвърли вината към бившия шеф на дирекция „Култура” в общината Румен Серафимов. Малко преди това Серафимов напусна поста по друг повод. И кметът използва отсъствието му, за да пренасочи отговорността. Което е смешно и нелепо при условие, че лично Йорданов разряза лентата.
Казусът провокира и още един въпрос –
какво е чувството за отговорност
и историчност на самите управници. Появил се дарител – прекрасно. Иска да даде на града скулптура или пластика – още по-добре. Но защо непременно трябва да бъде сложена в центъра на града, а кметът и областният управител да присъстват? Тяхното участие в церемонията задължително придава на събитието общоградски характер, т.е. подаръкът непременно се превръща в символ на града. А символи не се появяват току-тъй, времето и хората превръщат предметите в символи. Но явно варненските властници имат прекомерно високо усещане за себе си и епохата, през която живеят.
Сега е интересно каква ще е съдбата на „Венера от Варна”. Кметът каза, че не е законна, но пък статуята си е там.
Скандалът показа, че наистина всеки може да вдигне паметник във Варна. Стига да има пари.
