"Кой беше Сергей Станишев преди 8 години - нали Георги Първанов го извади от ръкава си като зайче и го направи лидер на партията".
7 октомври 2009 г., Румен Овчаров
11 ноември, 2010 г. Зайчето трепери. Фокусникът Първанов е скътал под ръкава цяла партия. Зайчето гледа шоуто по телевизията. БСП е и ще остане най-голямата
партия в ляво. Но макар да я оглавява, то няма да бъде големият ляв лидер. Никога не е бил, но проектът на Първанов сега е доказателство дори и за слепите.
И фокусникът, и зайчето са историци. Първият от Института по история на БКП, вторият от Московския държавен университет. И двамата добре познават многобройните провали на стотиците отцепници от БКП/БСП. Но историците имат способност да виждат бъдещето през миналото. Зайчето знае, че БСП няма да се разпадне, но и че заешките зъби стават единствено за гризане на морков.
Напрегнато бе ежедневието на Сергей Станишев в седмицата преди старта на президентския проект. Посети Раднево, навести Девня, обиколи Варна и даде брифинг в София срещу избирателния кодекс подготвян от ГЕРБ. Навсякъде с изключение на пресконференцията в морската столица бе принуден да коментира намеренията на Първанов. Но и тя бе с поглед към „Дондуков” 2, тъй като президентът може да наложи вето върху избирателните промени, ощетяващи БСП. Стига да поиска.
В Раднево Станишев седна сред белокоси старци и изслуша речите, посветени на 100-годишнината от основаването на местната партийна организацията. Няколко пъти попита журналистите дали не се шегуват, че проектът на Първанов АБВ ще разцепи БСП. „Какво мислите - че Ламбо, или Ивайло Калфин ще забравят своите политически ангажименти съм БСП?”, сопна се той.
Във Варна сопването премина в откровена нервност. Станишев изгони журналистите от срещата си с бизнеса, анонсирана от него ден по-рано. Имаше защо.„Бизнесът” също се оказаха белокоси старци. Той бе представен предимно от пенсионирани браншовици и председатели на казионни съсловни организации
Станишев има повод за нервност.
Но не и тази, с която спекулират традиционните ефирни шамани. Битката на Първанов не е срещу БСП. Тя е за БСП, в една далечна перспектива. Чрез многократна употреба на зайчето.
В момента левицата е в криза, подобна на тази след краха на Жан Виденов. Електоралното махало се движи със скорост два парламентарни мандата – толкова престоя БСП в опозиция преди да вземе властта през 2005 г., толкова се задържа и царя. Обикновено хората, бързо разочаровани от яхналия ги управник, си мислят, че той ще се сгромоляса още на следващия вот. Но това се оказва илюзия. Затова и Бойко Борисов, ако не направи грандиозна глупост, също има сили да танцува сам или в коалиция 8 години.
През този дълъг период БСП има шанс за власт само ако издига кандидати, които надхвърлят нейните рамки и обират центристки гласове. В годините на дълбока опозиционност тя успешно тества тази стратегия. На местните избори през 1999 г. в доста градове издигна „независими кандидати” паралено с парнийните. Избирателите се втурваха да гласуват за „независимия”, класираха го на втори тур, където партията „изненадващо” го припознаваше.
Така БСП оцеля в най-синьото време.
Какво, в крайна сметка, виждаме сега чрез младият президентски проект и грохналата край него БСП? Ами същото, което през 1999 г. АБВ ще играе в центъра, ще издига „независими кандидати”. Не е регистрирана по закона за политическите партии, но може да номинира претенденти за местния и президетския вот догодина чрез инициативни комитети. „Независимите” после ще се обединяват с БСП и ще гарантират позициите на левицата във властта.
Формулата АБВ + БСП означава по-малко пилеене на гласове, което е важно в дните на дълбока опозиционност. И така някъде до към 2017 г. и малко преди това, когато електоралното махало отново ще е засилено вляво.
Първанов се надява да посрещне бъдещата лява вълна като
единствен господар на прилива.
Който се съмнява, че мисли толкова надалеч, нека си припомни, че договори участието на ДПС в изпълнителната власт още при избирането му за президент през 2001 г. – сделката бе подкрепа за него срещу мандат след 4 години. Дали ще успее, не се знае, но поне такива са амбициите му.
Но за да е едноличен господар на прилива, фокусникът Първанов трябва да върне зайчето Станишев обратно в ръкава. Сега? Няма нужда, Борисов има още електорален ресурс. След изборите догодина? Не, АБВ и БСП тук-там ще имат кметове. Ще го върне след 2013 г., когато АБВ – нали е сдружение, няма да участва на парламентарния вот. БСП очаквано ще загуби тогава, а два провала ще дойдат твърде много дори за ентусиаст като Станишев.
Дотогава според президентския сценарий той ще трябва да ръководи БСП изцяло в услугите на Първанов. Държавният глава ще прави инициативи, ще предага идеи, ще лансира кандидатури, а Станишев ще трябва да ги подкрепя. В Пловдив това вече почти е станало, след като БСП е на път да издигне сегашния кмет Славчо Атанасов. Той е десен, бе избран с помощта на ГЕРБ, но има ли значение, след като наскоро се отърка в Първанов?
Станишев ще трябва да свири втора цигулка,
за да не забравя лявата пубика кой е обединителят и вдъхновителят на любимия й оркестър. Но от време на време ще му дават солови партитури, за да носи отговорността при провали. А Първанов, който досущ като ранния Борисов ще е неформален лидер, ще обира овациите на заблудените зрители и едрия бизнес, който за разлика от масовката никога не остава излъган в очакванията си.
Станишев добре разбира играта, в която е въвлечен. И от срещите му с актива на БСП през последни месец става ясно точно това. Навсякъде соц.лидерът обсъжда президентския проект не само от гледна точка на БСП, но и в стремеж да запази личните си територии. Мъчи се да балансира между лобитата в партията, президентските мераци и собственото си оцеляване. „Десант” разбра какво Станишев говори на местните структури из страната и какво те са инструктирани да разправят на медиите относно президентския проект:
АБВ не е партия, тя е неправителствена организация
Това е най-честото изречение, с което Станишев се обръща към местните структури. И те са напътствани точно това да говорят на журналистите при интерес. В неправителствена организация всеки може да членува, такова сдружение не е партия – тази логика прекрасно обслужва БСП, макар да е вярна само формално. Обслужва великолепно и Станишев, чийто интерес засега не е да се кара с Първанов.
Но лидерът на БСП говори и друго пред членската маса - че е възможно през 2013 г. АБВ да се пререгистрира в партия. Доколкото това е само хипотеза, Станишев предупреждава актива да не го споделя публично. Тактиката му тук е ясна – да провокира подозрение към президентския проект, опъвайки най-ранимата струна на всеки социалист (единството на партията). Станишев има интерес активът на БСП да гледа със съмнение Първанов.
Ще издигаме не партийни, а избираеми кандидати
Тава е инструкция за местните избори. И е вратичка именно за подкрепа на „гражданските номинации” на АБВ. Като „не партиен, но избираем”, ще бъде лансиран например Славчо Атанасов. И червеният актив ще трябва да бъде убеден горещо да подкрепи подобни фигури. Но и тук Станишев се опитва да приложи лека хватка – обяснява, че само и „единна и силна БСП” може да осигури успеха на такива кандидатури. Това пък е условие към АБВ да не мътя водата с интриги в самата БСП.
Далеч от ДПС
Тази директива е жадувана от редовия червен електорат. И е съвсем нормално Стнишев да говори подобни неща, след като всеки допир с Доган изгаря. Тук той е в пълна хармония с привържениците на БСП, тъй като Сокола отдавна не го брои за фактор. Нека Първанов да си носи рисковете от сътрудничество с ДПС.
Врагът е Борисов
Ако до преди две-три години БСП все ще се надяваше на някаква коалиция с ГЕРБ, то подобни надежди вече са илюзия. Социалистите трябва да бъдат надъхани, че Борисов е не по-малко лош от Костов. Те обичат да имат враг, партията е в кондиция при наличието на страшилище срещу нея. Станишев няма причина да не говори срещу Борисов, дори следва да е по-активен, за да не губи конкуренцията с Първанов.
--------------
Най-големите приятели на президента, като бизнесменът Георги Гергов и Румен Петков, декларираха, че твърдо остават в БСП. Стефан Данаилов, спряган за лице на АБВ, отдавна каза, че мястото на Първанов е в партията. Въобразява ли си все още някой, че голямата цел на Първанов не е да се върне на бял кон в БСП?
Зайчето вероятно съжалява, че по-рано не пробва да стане вълк. Или поне таралеж, тъй като президентът му прати доста змии в заешката дупка.
