Няколкочасовата визита на Владимир Путин в София се превърна в геополитически урок за налагане на собствените интереси. Путин дойде, видя и победи. Защото с лекота постигна две от трите набелязани цели в своята програма. Руската страна триумфално подписа договора за строежа на газопровода "Южен поток". Вторият успех бе обвит в мъгла, но засега е ясно, че АЕЦ "Белене" ще се строи, след като до края на годината се изяснят три неща - окончателната цена на проекта, новите
европейски инвеститори и евентуалното сръбско участие.
Дотук Русия се очертава като едноличен победител. Що се отнася до нефтопровода "Бургас-Александруполис", българската страна успя да се наложи. След като Путин заяви, че отчита опасенията от замърсяване на българското черноморие, нефтопровод няма да има.
Сега да изчислим кой печели и кой обира трохите от газопровода "Южен поток". Подписаното споразумение предвижда проучването на трасето да се плати от руската страна. На пръв поглед това е изгодно за България. Но само на пръв поглед. Разходите се поделят между България и Русия 50:50, но това съотношение е подвеждащо, тъй като руският финансово-икономически потенциал е поне сто пъти по-голям от българските възможности. Справедливо би било нашите разходи да са по-малки, още повече, че България дава своя територия за газопровода. Не е ясно също дали поделената собственост на компанията ще се отрази и на статута на газовата тръба, която е сто процента българска собственост.
Общите разходи по проектирането и изграждането на газовото трасе са от 800 млн. до 1 млрд. евро, като цената ще се променя в зависимост от трудностите на терена, стойността на подстанциите и газовите разклонения.Така минаваме към най-интригуващата част от газовия договор. В медийните си изяви след визитата на Путин Борисов повтаря неговите думи от съвместната пресконференция, че следващите български правителства ще печелят над 2 милиарда от транзитните такси на "Южен поток". Защо ли руският премиер не изясни в каква валута ще инкасираме тази печалба – левове, рубли, долари, евро? В случая посочването на валутата радикално променя крайната печалба за българската страна.
И още един въпрос виси във въздуха. Путин и Борисов не уточняват за какъв период от време ще получим тази внушителна сума. В интервю за БТВ на 15 ноември Борисов заяви, че годишната печалба от газопровода ще е 2,4 млрд. евро. По същото време икономическият министър Трайчо Трайков бе в Нова телевизия и уличи премиера в манипулация: Въпросните 2 милиарда и 400 милиона евро щели се получават не всяка година, а като натрупана печалба в следващите 10-15 години. И то при условие, че по тръбата постоянно тече газ, без никакво прекъсване. Което и теоретично е невъзможно.
Двамата премиери самодоволно изтъкнаха, че печалбите от газопровода ще се поделят по равно и от транзитните такси в българската хазна годишно ще постъпват малко над 100 млн. евро. Така равносметката от газовия проект е следната: България ще даде 500 млн. евро за проект, който ще се изплати най-рано след 15 години, а вероятно и повече. Годишната печалба за нас ще е 100 млн. евро, но без гаранции, че няма да е по-малка. Най-простите сметки говорят, че едва след около 20 години ще можем да кажем, че България е на печалба от газопровода "Южен поток".
Затова никак не е случайно, че коментирайки българските ползи от газопровода, Борисов говори за "българските правителства", които ще печелят от газопровода. Тук той е откровен и ни казва истината - неговото правителство само подписва газовия протокол с Путин, но ползите остават в далечното бъдеще време.
За кой ли път премиерите обещаха посредниците в газовите доставки да отпаднат. Обаче никой не признава, че "Овергаз" е българският офис на "Газпром", където се разписват на руски ведомости за своите заплати. След като московският газов гигант е доставчик, а не посредник, очевидно фирмата на Сашо Дончев остава на българския пазар и ще влияе на цената на газа за крайния потребител.
Преди идването на Путин Бойко Борисов и Трайчо Трайков продъниха ушите ни с т.нар. извоювано намаление на цените на газовите доставки. Това обаче не се случи, което изобщо не притесни премиера ни, продължавайки да твърди, че цените ще падат. Ето какво каза Борисов за официоза "24 часа", отговаряйки на въпроса защо е оставил "Газпром" да решава цената на газа:
"Не е коректно цената на газа да се обсъжда междудържавно. Ако премиерът Путин обяви, че на България чисто политически, заради дружбата или каквото и да било, намаляваме цената с 5%, всички други техни контрагенти ще скочат и ще кажат: ние не сме ли близки, сваляйте и на нас. Ще има намаляване на газа, но това ще са преговори между две корпорации - “Газпром” и Булгаргаз”...
А как да се обсъжда цената на газа, когато двете фирми са пряко контролирани от държавата? Изглежда Борисов не помни какво е говорил вчера, когато хвърля поредното си обещание и се провъзгласява за народен защитник. Путин обаче издайнически повдигна завесата около високата цена на руския газ и така уличи в безмерна алчност българската държава. На пресконференцията той заяви, че крайната цена за българските потребители е почти 50 процента по-висока от продажната цена на "Газпром". Надутите цени идвали от държавни такси, данъци и прочие налози, които българите не са плащали нито по време на турското робство, нито при комунизма.
Докато Борисов ни омайваше с притчи за енергийните си подвизи, монополистът "Лукойл-България" вдигна цената на бензина. Ако някой е забравил чия е империята на олигарха Валентин Златев, да му припомним - "Лукойл" е 100 процента руска фирма, на която Кремъл назначава дори и чистачките. Така че посланието на Путин, в деня на стъпването му на българска земя, бе едно: Преговаряме заедно, но цените ги определяме ние! На българския бензин - също!
Тъй като си дава сметка, че не защитава българския интерес, Борисов си намери удобно алиби. Дни преди руската визита премиерът поиска от еврокомисаря Йотингер да изпрати свой емисар, който да присъства на разговорите с Путин. Това бе безпрецедентно национално унижение - независимата България включи в преговорите с Русия наблюдател на Брюксел. Сякаш не сме равноправен и уважаван член на европейското семейство, а протекторат на Европейския съюз, неспособен да отстоява своите и европейските интереси.
Справедливостта изисква да признаем, че Брюксел не ни е виновен за липсата на национално достойнство. Както не е отговорен и за очакваната загуба на 60 млн. евро. България ще отпише тези пари, ако не реализира европроекта за връзки с газопреносните системи на Гърция и Румъния.
Дали пък Борисов съзнателно не загърбва 60-те милиона на ЕС, за да реализира газопровода "Южен поток"? От който ще паднат солидни комисионни за фирмите на ГЕРБ – кандидати за подизпълнители на газовото трасе на българска територия.
Когато става дума за пари, имоти и обществени поръчки, от герберите трябва да се очаква всичко.
