Факт - ДЕСАНТ осъди президентството! По „АБВ“ на правната наука. За укриване на информация. След близо седем месеца разправии, съдилища, процедури и накрая – след намесата на Програма „Достъп до информация“ и на началника на правния екип - юриста Александър Кашъмов, който оказа пълно съдействие на медията ни и ни представляваше в съда.
Но питаме се - за всеки ли един документ в президентството ще се минава през цялата тази процедура? Това Първанов вероятно го удовлетворява – ясно е, че повече от половин година е достатъчно дълъг срок, за да стане дадена тема неактуална и безинтересна. А и колко медии биха проявили подобно търпение?
Питаме се още - защо му е толкова трудно на президента и главнокомандващ на Българската армия да застане с открито чело пред обществото или поне да спазва законовите норми. Нужно е ли да се стига до съд, да се прахосват залудо нашите, държавни средства за дела, за адвокати, да се пилее времето на съдилищата, на журналистите и на всички граждани, които искат да знаят как управляващите защитават интересите ни?
Впрочем, след решението на съда, Първанов публикува на сайта си стенограмата от разговора между руската и българската делегации, но не и стенограмата от разговора „на четири очи” между двамата президенти, провел се преди това и продължил цял час. Вместо стенограма от срещата, на която всъщност са присъствали не четири, а доста повече очи, Първанов е публикувал паметна бележка, изработена от началника на кабинета му Никола Колев.
Много интересна е тактиката, приложена от президентската администрация при публикуването на стенограмата и паметната бележка в сайта. Въпреки че хронологично срещата „на четири очи” е преди срещата на делегациите, Първанов първо е публикувал документа от втората среща. Така медиите гръмнаха – ето, вижте, Първанов изпълни съдебното решение – публикува стенограмата.
Няколко часа по-късно тихомълком на сайта бе качена и нефелната паметна бележка от срещата „на четири очи”. Стенограма от нея няма!
Ако действително такава няма, както твърдеше и адвокатката на президента в съда, и ако няма практика да се водят стенограми при срещи „на четири очи”, то тогава защо бе записан разговорът на Георги Първанов със Симеон Дянков на 5 март т. г. и дори беше публикуван светкавично от президента, без никой да е искал това от него? За по-сигурно дори бе приложен и звуков запис на разправията.
Кое е по-важно – официалната среща на Първанов с Путин или жалката му свада с финансовия министър Дянков? Самият съд в решението си тълкува, че в срещите „на четири очи” би следвало да се водят стенограми, тъй като те са официални и това е „нормална административна практика”. Сега остава да проследим дали Първанов ще се съобрази с тълкуването на съда, но това пак ще ни е много трудно, тъй като скритността, както личи, е основен принцип на работа в институцията му.
Въпреки горчивия вкус в устата, останал след цялата сага със стенограмите на Първанов, не можем да отречем, че усилията ни имаха смисъл и създадоха ценен за демокрацията ни прецедент. Защото беше осъдена висша държавна институция за укриване на обществена информация, и това е един добър урок за всички публични органи у нас. Премиерът Бойко Борисов дори побърза да демонстрира прозрачност, като публикува незабавно стенограма от преговорите му с Путин, проведени миналата събота (13 ноември).
Крайно време е политиците ни да разберат, че прозрачността и откритостта им са неотменим фактор за спечелване на общественото доверие и за развитието на демокрацията като цяло. А тези от тях, които предпочитат да ходят тайно на лов по време на национален траур, да лъжат, че не са били агенти на репресивните комунистически служби и да действат всячески задкулисно, ще е най-добре да се оттеглят от държавното кормило и да преминат сред нас, обикновените граждани, на които донякъде биха могли да бъдат простени подобни прегрешения, тъй като на това (ниско) ниво те не формират обществените стандарти.
Ако пък продължим да проявяваме търпимост и да толерираме да ни баламосват същите негодници, извлечени от нафталина на историята, то нейното колело все така ще продължава да ни връща отново и отново някъде около АБВ-то на демокрацията и около нейните неотменни постулати, които отдавна вече трябваше да сме усвоили и на теория, а и на практика.
***
Александър Кашъмов:
Решението на съда е преломно
- Г-н Кашъмов, удовлетворен ли сте от резултата от делото срещу президента?
- Смятам, че това е един много добър резултат, гледайки решението на Административния съд София - град, тъй като всъщност за първи път беше поставен въпросът за достъп до стенограма от среща на държавния глава с друг държавен глава и съдът постанови, че това е обществена информация и че тя трябва да се записва във формата на стенограма. Не издържа доводът, че подобна информация не била обществена или че не се била записвала, дори и в случаите, когато срещата е на четири очи. Същевременно съдът отхвърли и аргумента, че когато институция разкаже и преразкаже от своя гледна точка една подобна среща, това е предоставяне на достъп до обществена информация. С други думи, аз смятам, че това беше една положителна крачка напред и за съдебната практика с този тип дела.
- Да, обаче в същото време по-важната стенограма, за която ние настоявахме - тази от срещата „на четири очи“, не беше публикувана, а вместо нея има една паметна бележка...
- Наистина, не може да се приеме, че срещите на четири очи се представят в достатъчна степен от една паметна записка. От съдебното решение се вижда, че съдът също отхвърля тезата, че може да не бъде стенографирана една среща на четири очи. Това, което е ясно като практика, е че колкото е по-точно записването на един такъв разговор, толкова по-ясно може да бъде и за самите участници в него, какво са се договорили. Затова не е лесно да се приеме тезата, че подобни разговори текат, без да бъдат записвани. Аз смятам, че въпросът трябва да бъде доизяснен докрай и най-вече - дали се записват такива разговори. За мен данните изцяло са в посока, че се записват. А това, което в крайна сметка е основна цел на цялото това дело, поне за мен, е дори и една институция като президентството, бидейки институцията на държавния глава, да бъде наясно, че срещите на президента са пред обществения взор и по правило са обществена информация.
- Защо според вас президентът реши да води тази обречена съдебна битка, вместо да ни съдейства за предоставяне на документите по нормалния начин?
- Не мога да отговоря изчерпателно на този въпрос. Все пак трябва да бъде оценено от една страна, че президентът е овластил главния секретар да дава отговори по закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Иначе според мен държавният глава нямаше знанието и разбирането, че според ЗДОИ неговите разговори представляват една публична дейност, до която гражданите и журналистите имат право на достъп. Това го видяхме и в съдебната зала, когато чухме тезата, че мълчаливи откази били допустими по ЗДОИ. Следва да приветстваме обаче администрацията, че много бързо се съобрази със съдебното решение и макар че не публикува цялата, а да речем половината информация, смятам, че това е важна крачка в положителна посока. Мисля, че през изминалите петък и събота се случи един прелом в тази институция, който се надявам да създаде нова практика там.
