Напрежението покрай протестите на студентите от Алма Матер и учените от БАН ескалира значително през тази седмица. По повод на събитията около науката и образованието у нас близо 400 български учени, работещи в чужбина изпратиха до Народното събрание и правителството на България, отворено писмо. В него се казва:
„С огромна тревога ние, българските учени, работещи в чужбина, следим съдбата на
С огромна тревога ние, българските учени, работещи в чужбина, следим съдбата наогнищата на българската наука и oбразование – Българска академия на науките и Софийски университет «Св. Климент Охридски».
За нас, живеещи и работещи в страни, където образованието и науката са сред основните обществени приоритети, e необяснимо незачитането, неразбирането и недооценката на стратегическото място на науката в живота на българското общество, проявявано години наред от управляващите. При присъединяването на страната към ЕС не беше предвиден нито цент за научни изследвания от европейските фондове - уникален прецедент за всички новоприети страни. Относителният дял на средствата за наука в държавния бюджет с годините непрекъснато намаляваше. Стигна се дотам учените сами да финансират с оскъдните си заплати част от разходите за осъществяване на научната си дейност.
В резултат от тази безотговорна политика научната общност в България беше значително обезкървена. Стотици авторитетни учени и млади хора, желаещи да се занимават с научни изследвания, напуснаха страната. Днес относителният брой на учените у нас e 2-3 пъти по-малък в сравнение със средния за ЕС.
Колегите ни, останали в страната въпреки мизерните условия, все още успяват, както показа и неотдавнашната авторитетна европейска атестация на БАН, да бъдат на добро, а някои и на отлично научно ниво, канени са и успешно се представят на международни конференции, участват в международни сътрудничества. Но поради липса на всякаква перспектива в страната няма млaди хора, на които утвърдените учени да предадат знанията си. Признати в чужбина научни школи, градени с години, от някои от които сме излезли и ние, невъзвратимо се погубват, връщайки научното равнище на страната с десетилетия назад.
Докато в повечето страни на ЕС средствата за наука и образование бяха относително увеличени, у нас през 2010 г. тези средства бяха драстично орязани, без да се отчетат съществуващите диспропорции. Заплатите в БАН, които и така са под средните за страната, са намалени с 20-40%. Замразено е финансирането от Фонда за научни изследвания, блокирани са и част от собствените приходи на СУ и БАН по други, включително международни проекти. Това катастрофално финансово състояние е затвърдено и в проекто-бюджетa за 2011 г.
Ние, работещите в чужбина български учени, сме дълбоко обезпокоени от недалновидните действия на някои наши министри, които могат да бъдат катастрофални за бъдещето на българската нация.
Ние настояваме средствата за наука и образование приоритетно да се увеличават, за да могат постепенно да достигнат средноевропейското ниво. Да се назначават млади хора на мястото на пенсионираните научни сътрудници. Да се създадат условия за връщането на български учени, работещи в чужбина. Във време на криза трябва да се пести от военни разходи и администрация, не от образование и наука.
Ние съзнаваме, че при разпределението на средствата за наука и образование главният проблем е "как да се отсее плявата от зърното". Настояваме да се извърши международна атестация на университетите в България. Да се финансират приоритетно катедри, факултети, университети, водещи както в научните изследвания, така и по качеството на учебната работа. Да се вземат предвид заключенията и препоръките на международната атестация на БАН от 2009 г.
Ние настояваме при разработването на национални стратегии и закони, свързани с развитието на образованието и науката, да се използват знанията и опитът на научната общност у нас и в чужбина”.
