Валери Стефанов е професор по история на литературата в Софийския университет. Доктор на филологическите науки. Декан на факултета по славянски филологии. Автор е на девет книги в областта на литературознанието, сред които „Имената на времето”, „Участта Вавилон”, „Българска литература на ХХ в.”
- Проф. Стефанов, защо според вас се появи тази небивала досега криза в образованието?
- В последните години наистина все по-често се алармира, че българското образование е в криза. Причината е във високите изисквания на обществото към него. А то не може да се справи с това първо, поради неспособноста да се дефинират ясно кои са неговите цели и задачи; второ, тъй като управлението му е подчинено на конюнктурата и популизма и трето, неговата ефективност е сведена да абсолютния минимум. Настоящите опити за реформа стават по-скоро под натиска на обстоятелствата, а не са резултат от една ясна визия какво и как трябва да се направи.
- Може ли да се твърди, че предишното правителство е виновно за това, че не е оставило пари в държавния бюджет?
- Най- лесно е да се оправдаеш с това, което не са свършили другите, по-трудно е да намериш сили ти самия да свършиш нещо. Всичко е свързано с приоритета на държавата върху образованието и най-после това би трябвало това да стане на дела, а не само на думи.
- Какво можем да очакваме занапред, след като са предвидени повече пари за подслушване, отколкото за Софийския университет?
- Най-страшно е, че упражняването на власт е повод за много своеволия. Очаква се Софийския университет да образова и формира интелектулния елит на нацията. Той не може да бъде държан непрекъснато на колене и да чака държавата да се смили над него. Не ви ли напомня сегашното правителство за отминалото време на хунвейбините в Китай? Или за правителството на сопаджиите на Александър Стамболийски, или за първото десетилетия след 9 септември 1944 г., когато много хора бяха изгонени от университета? Всяко управление си има нива на компетентост и за съжаление една част от управленските настроения днес могат да породят всякакви аналогии. Когато не си способен да съзреш кои институции и сектори са способни да изведат държавата от кризата, тогава не можеш да се надяваш на добър изход. Когато се пилее интелектуалния потенциал на нацията, това управление е осъдено в бъдеще.
- Не е ли парадоксално непрекъснато да се откриват нови университети, а в същото време да се твърди, че не достигат средства за образование в бюджета?
- Това наистина е една аномалия, защото не можеш да говориш колко много са университетите в България и в същото време да правиш тържества за нови университети. Това е един добър пример за непоследователността на днешното управление.
- Има ли бъдеще една нация, когато образованието стои на последно място в бюджетните сметки и когато студентите излизат в дървена ваканция?
- Тази нация има бъдеще. Въпросът е в това, дали бъдещето е добро. Всяко общество трябва да разполага с добре подготвени кадри в различни сфери, за да може да се надява на просперитет. Когато броят на компетентността намалее, очевидно нищо добро не може да очаква от бъдещето.
