Гилотината на арогантна политическа параноя съсече и последните останки на демократизма в работата на Общински съвет в Сливен на последното му заседание, състояло се в понеделник, 15 ноември. Непредизвикано, немотивирано, силово, с гласовете на преданите и благодарните на кмета Лечков общински съветници бяха освободени трима председатели на постоянни комисии – д-р Ганка Василева, Мариета Петкова и д-р Радко Кесов. Трима отговорни, обществено ангажирани и
професионално изградени общински съветници. Трима от 18-те общински съветници, които защитават правото си, а и правото на своите избиратели, да знаят малко повече за харченето на общинските пари. След като това право им беше оспорено и отказано по най-нагъл начин, те следваше да бъдат и строго, по фелдфебелски наказани. За да се знае кой командва! Всички тези осемнадесет общински съветници напуснахме заседанието, като в оповестената от трибуната Политическа декларация обяснихме защо правим това: защото при тези условия повече „не може да защитим интересите на нашите избиратели, на всички сливенци.” Общинският съвет продължи своята работа по дневния ред с 18 общински съветници по-малко. Без всякакво съмнение, инициатор на този показен реваншизъм е неформалният лидер на местната организация на „единствената и най-правилната” управляваща партия – ГЕРБ. Всеки го знае, това е кметът Лечков, който, както сам казва, е свикнал да бъде винаги победител.
Само че, състезанието наречено конкуренция, би трябвало да се води по правилата на демокрацията и най-вече толерантно и при равнопоставеност. Със своите действия обаче „Стопанинът на града” успя да унищожи здравата бизнес среда и конкурентното начало, особено в сектора на строителните услуги. А който поне малко разбира от бизнес, добре знае до какви негативни последици за опазване обществените интереси води това. В резултат на това Сливен загива!
Но най-страшното е, че там, където, макар и “законообразно”, се присвояват безнаказано значими обществени финансови ресурси и това се е превърнало в ежедневна практика с публична известност, неминуемо започва процес на деградация на истинските устои на общността. Гангранясват обществените, политическите отношения на общността, в която естествено винаги има различия и противоречия в интересите. И когато принципите и правилата на демократизма се поставят във политическия фризер от хора, разполагащи с властови позиции, лостове и инструменти, става страшно за обикновения гражданин. Той просто се превръща в поданик на безсрамни властолюбци и безмилостни хищници. Днес съвсем ясно, недвусмислено и категорично може да се обобщи: за седем години кметуване Йордан Лечков директно или индиректно, пряко или косвено не само съдейства, а допринесе за дълбоката морална, духовна криза, обхванала града ни. От финансовата криза все някак се излиза, за 5-10-15 години, натрупаните документално до сега към 50 мил. лв задължения на общината ще се изплатят от нас и идващите след нас. Но от моралната криза изходът е дълъг, труден, непредсказуем, с много жертви и деформации на най-скъпото, действително най-ценното – на човешките взаимоотношения.
Метастазите на моралната разруха са най-болезнени на личностно равнище. Така гражданите на Сливен всеки ден се предаваме един друг – когато всеки сам става свидетел на пълното занемаряване на кварталите, на улиците, на тротоарите, на крайречните пространства и коритата на реките, на зелените площи; когато всеки един сам слаломира между опасно зейналите изкопи, троши автомобила си в безбройните дупки, окопи и траншеи; когато здрави и болни, майки с детски колички и възрастни хора вдишват тоновете прахоляци, носещи се из града; когато всеки сам с мълчанието си става всъщност съпричастен на безумията, творящи се в собствения му град от собствения му кмет, безумия, граничещи с престъпност. Тази овчедушна пасивност у човека е крещящ израз на морална разруха.
