Стефан Шопов е на 41 години, живее в шуменския квартал „Макак“. От месеци насам той не смее да се покаже навън от дома си. Част от познатите му го гледат с погнуса. Други обаче го съжаляват, смятат че е натопен в най-отвратителното престъпление – сексуално посегателство върху собственото му дете. Сега дъщеричката му Силвия е на 8 годинки. В деня на иска срещу Шопов и повдигнатото му обвинение, момиченцето е било на 5 г. Делото срещу него е
образувано през август 2008 г. След дълго протакане, тази седмица състав на Шуменски районен съд с председател Надежда Кирилова реши – бащата е невинен. Мотивите на магистратите още не са публикувани в сайта на съдебната институция.
Според близки на семейството, съдът е приел, че майката Теодора е измислила потресаващата история, за да отведе детето в Испания, където през последните години била на гурбет. Таткото се противил и искал момиченцето да остане в България.
Решението РС-Шумен не е окончателно, то най-вероятно ще бъде обжалвано в окръжния съд. Обвинението срещу бащата е по чл. 149, ал. 2 от НК за блудство с употреба на сила или заплашване, за което по закон се полагат от 2 до 8 години лишаване от свобода. Според обвинителния акт, дори при редките гостувания у дома на тъста и тъщата, които живеят в разградското градче Лозница, бащата не се сдържал и
неприлично опипвал дъщеря си
и я целувал по устните с език. Това твърдят те пред разследващите. А на 31 декември 2006 г. по време на посрещането на Нова година в дома на Шопови в кв. Макак, обвиняемият танцувал с дъщеря си, като плътно се притискал към нея.
„Това решение на съда не ме изненадва, очаквахме го. Дори хората от квартала веднага след задържането на бащата, направиха подписка в негова защита. Никой не е вярвал, че той е посяга и насилвал детето си”, каза пред репортер на вестника кметският наместник на квартала Елка Александрова.
По този сложен и разтърсващ процес майката Теодора Шопова беше частен обвинител. Към делото бяха приложени и 7 снимки от семейните албуми, на които малката Силвия е снимана голичка в къщи или на плажа, както и видео от щастливите години в техния дом.
Тези фотографии година наред лежали в семейния албум подредени в остъкления шкаф в хола. Разглеждали ги всички гости на щастливото до тогава семейство и никой не е запозрял в тях нещо нередно.
„Ние имаме много семейни албуми”, разказва пред съда баткото Марин, с пет години по-голям от Силвия. „ В тях имаме много голи снимки като малки. Колкото са мои, толкова са и на сестра ми. Може би сме били на 6-7 години”. Повечето от тези снимки е правила майката. На някои от тях е и бащата. „Щом баща ми е на снимката, който друг ги е правил, ако не майка.”, твърди Марин. По-скоро майка ми правеше снимките, беше й нещо като хоби. „На нас децата не ни даваха да пипаме тази скъпа техника.”
На пръв поглед
Шопови са обикновено семейство
като стотици други – нито щастливо, нито нещастно. Не живеят нито бедно, нито богато. Стефан е дистрибутор на бирена фабрика за региона, Теодора работи като сервитьорка в луксозния хотел „Шумен”.
Всичко е наред до 2005 г., когато Теодора заминава да работи в Испания. Връща се по 20-тина дни един или два пъти годишно през отпуската. Децата страдат. Живеят с баща си при дядо и баба. След едно от тези посещения на гарата, когато Теодора заминава пак за Испания, малката Силвия се скъсва от плач. Напразно моли майка си да не заминава.
Около Нова година през 2007 г. нещата се проясняват. Семейството взема решения четиримата заедно да заминат за чужбина и всички да останат да живеят там. „В самото начало всичко изглеждаше красиво, като приказка, но в края на краищата приключи”, припомня си 14-годишния Марин. Плановете били провалени, защото наемите скочили, бащата не знаел испански, а кризата и там притиснала хората. Теодора не се наела да ги издържа всички. А бащата не бил съгласен нито само те двамата с Теодора да заминат, нито на другия вариант – да разделят децата и само малката да тръгне с нея.
„Целият този процес според мене е една лъжа”, разсъждава момчето и добавя:
„Всичко можеше да приключи с развод”.
Можело е. Но някой е решил в семейния спор да използува съдебната система. И тя заработва с пълна сила. „Аз ще направя всичко, за да взема децата си”. Това отсякла майката, разказват техни съседи от квартала. Бащата е арестуван в началото на август 2008 г. Пускат го след 21 дни. Образувано е досъдебно производство , а през пролетта на 2009 г. прокурор Миглена Славчева от Районна прокуратура внася обвинителния акт. Първото заседание на съда е на 8 април 2009 г. Всичките 14 заседания бяха при закрити врати. По делото бяха разпитвани около 15 свидетели, сред които двете деца, двете баби и двамата дядовци от майчина и от бащина страна. Ползувани са 7 експерти. Малкото момиченце година след началото на делото първо беше разпитвано в т.н. „синя стая” в комплекса за социални услуги в Шумен зад тъмни стъкла. Но после се наложило да говори и в съдебна зала, което изключително я травмирало, разказаха очевидци.
непоправимото вече е факт.
Разделени са не само съпрузите, но и децата. Силвия, която сега е на 11 години, живее с майка си във Варна. Братчето, 15-годишният Марин е при баща си в Макак, в къщата на баба и дядо. Въпреки делата семейството се е захванало с голям строеж в центъра на квартала, там ще има магазин и аптека. Живеят сравнително заможно.
„Сърцето ми се къса от това, което става”, проплака пред репортер на вестника дядото на Силвия и баща на обвиняемия, 66-годишният бивш миньор Методи Шопов. Той страда че не може да вижда малката си внучка, която му е била любимка. Майката не й разрешавала. „Ние ги отгледахме тези деца”, твърди той и добавя: „Толкова го обичам това дете. Тя е лъчезарна, весела. Душата ми плаче”.
После ядосано добавя: Зная, че не е добре да говоря така пред вас, но мисля че и най-долната жена не би причинила на децата си това, което направи снаха ми. Не зная кой е подучи да го направи, но тя мислеше че набързо ще вкара мъжа си в затвора и ще вземе децата. В съдебната зала пък казала на Марин. „Аз и без това тебе по-малко те обичах. Щях да взема само Силвия”.
Дядото не се плаши от обжалването на втора инстанция. Вярва че и там синът му, който е единственото дете, ще бъде обявен за невинен. „Познавам сина си и зная, че това никога не го е направил.”
Забележка: Имената на участниците в тази драма са променени, но градът и кварталът са с истинските си наименования.
