За пореден път в България стана ясно, че дори прекрасните инициативи траят от ден до пладне. И че няма сила, която да спре намеренията на властта, колкото и да са опасни за бъдещето на поколенията.
Миналата зима страната се тресеше от протести на гневни младежи. Поводът бе намерението на правителството да позволи отглеждане на генномодифицирани организми (ГМО) у нас. Учени, производители, потребители и журналисти се
обединиха в рядко срещано единодушие и поискаха в България да не се засяват такива култури. Чак Бойко Борисов се принуди да разбере що значи туй ГМО и повели, че общественият интерес няма да бъде накърнен.
Тогава парламентът прие текстове, които бяха някакъв вид успех за гражданите. Те въвеждаха механизъм, който да позволи страната да забрани култивирането на ГМО-култури, дори и ако в ЕС те са позволени. Това стана чрез закона за ГМО. Тази есен обаче същият този парламент невъзмутимо отвори вратичка за храните-мутанти.
За целта тарикатски прибегна
до промяна в друг закон – за фуражите. Медиите отразиха прилежно тази новина, но гражданството нямаше сили освен за една петиция от еколози и земеделци.
Междувременно през лятото бе приет и законът за храните. Той също е важен за ГМО, тъй като освен чрез засаждане и фуражи, организмите влизат в търговската мрежа като готови продукти. Най-често чрез внос или като съставки и вещества, преработвани тук. Точно с такива храни се тъпчем от години. ГЕРБ разтръби, че налага крути мерки и въвежда задължителни изисквания ГМО да бъде оповестявано на опаковката – за да могат гражданите като се тровят, да знаят. Но и тази работа бе свършена колкото да се замажат очите на хората.
Проблемът с ГМО е сложен, световен. Това са организми на генното инженерство, които увеличава многократно добивите и поевтиняват крайния продукт. ГМО-хибриди има сред домати, картофи, ориз, пшеница, но най-вече соя и царевица. А соята например, както знаем, я има във всичко – от шоколадите до саламите.
Големи мултинационални компании като „Монстанто”, „Дюпон” и други, произвеждат и лансират ГМО, като получават подкрепа от страни като САЩ, Аржентина, Канада, Китай, които отглеждат и изнасят хибридите. Измислена е и политическа причина: да се изхранят гладните по света. Виден лобист на ГМО е Европейската комисия, но повечето европейски държави, след като глупаво пуснаха ГМО през 90-те години на миналия век, им се противопоставят.
Опасенията на все повече учени са, че ГМО вредят на имунната система, причиняват алергии, нанасят трайни поражения върху организма. Слагат се и в лекарствата, което по принцип е за добро, но вече има мнения, че предизвикват резистентност. Поради специфичната материя спорът е строго експертен, няма категорично доказателства, че ГМО са опасни или безопасни. Но все повече преобладават мненията за вредата от тях. И в момента в Европа, ако някой иска да продава или произвежда ГМО, той е под пълен контрол. Събират се експерти, решават, следят научните открития, преценяват и информират обществеността.
В тази сложна ситуация, а и
под натиска на американския посланик Джеймс Уорлик,
българската власт направи всичко възможно да угоди на големите бизнес интереси и да успи гражданите. Уж прие някакво ограничения за засяването, но въобще не регламентира пласирането на вносни изделия. А врътката с фуражите стана като позволи всеки, който внася фуражи с ГМО, да не бъде проверяван. Просто няма кой да го контролира. Пътят от фуража до трапезата е кратък – чрез животните и техните продукти.
Любопитното е, че земеделският министър Мирослав Найденов предложи специална комисия да проверява ГМО-фуражите. Тя трябваше да разисква рисковете, да преценява, да събира мненията и отхвърля вноса при нужда. Но парламентът не хареса идеята. Това стана под давлението на видната лобистка Десислава Танева, която обясни, че няма никаква нужда от подобен орган.
Сложната материя за ГМО обърква дори интелигентите граждани. Протестите миналата зима и отстъпчивата реакция на парламента създадоха усещането за успех. Но това е илюзия, тъй като драмата тогава касаеше единствено засаждането. Както разбрахме, ГМО ще влиза чрез фуражите, а изследвания на неправителствени организации и РИОКОЗ показаха, че
ние просто преяждаме от ГМО,
влизащо в съставките на готови храни.
Покрай публичния дебат лабораторията на столичната РИОКОЗ изкара потресаващи данни. През 2004 г. 61 от изследваните 125 продукта са съдържали ГМО. По принцип се счита, че допустими и безвредни са 0.9 процента в продукта. Над тази норма ГМО задължително трябва да бъде изписано на етикета.
Над процента са били соевата кайма „Витабел”, царевичният тостерен хляб „Златна Добруджа”, корнфлейксът „Оликорн”. През 2005 г. 59 проби са съдържали ГМО, като отново 19 са над нормата и без задължителната информация на етикета. Между тях са кренвирши, телешки салам, кюфтета и кебапчета, колбас „Бургас”. През 2006 г. 27 продукта са с ГМО, през 2007 г. са взети проби от 434, като една пета от тях със с организмите. Такива са шпек „Народен”, варена наденица „Народна” (0.95%), салам „Камчия”( над 2.0%), колбас „Хамбурски”. В следващата година редичката се допълва от вафли „Лачита”, вафли „Family”, вафла, всичките с над 2 %.
Общо статистиката сочи, че през периода 2004-2009 г. в една трета от храните е установено наличието на ГМО. В 7.2% то е било два пъти над нормата. Само на етикетите на два продукта било изписано, че съдържат модифицирани организми.
Наскоро неправителствена организация направи картата на разпространение на ГМО в България. Единствено в Русе, Силистра и Кърджали няма данни за наличие. Във всички останали области ГМО се среща в магазините. В Благоевград са открити например различни соеви гранулати.
В Шумен дори е засята царевица.
На фона на всичко това парламентът се отчете с гореспоменатите половинчати закони. Най-големият фарс се разиграва с изискванията за етикиране. Никой не ги спазва, а и не е известно да има глобени. Търговците прибягват до тънки трикове – вписват например подсладителя аспартам, без уточнението, че той е генномодифициран.
Интересни са и някои подробности от битието на български управници. В сложно гласуване в европейския Съвет на министрите Мирослав Найденов подкрепи нов вид ГМО-царевица. Зам. министърът на екологията Евдокия Манева като опозиционер в миналия парламент бе най-големият противник на ГМО, а сега се оказа най-виднияг застъпник на засаждането. Твърдеше, че ЕК настоява България да пусне ГМО в специално писмо, но не го показа. После се позова на становище на австрийска неправителствена организация, което не е задължително.
За сведение – Манева се разходи преди години до офиса на „Монсанто” в Айова, по покана на САЩ. Друго сведение – през 2005 г. компанията плати 1.5 млн. долара на американското правосъдие, след като неин служител бе обвинен, че е подкупил с 50 000 долара служител от правителството на Индонезия.
В България такива неща не са известни. Няма обвинени, няма осъдени, няма гузни. Но има ГМО.
