Герберите влязоха във втората година на своето управление и с подкрепата на лоялните пудели от АТАКА имат всички шансове да изкарат пълния си мандат. Така парламентарната тежест на подпиращата Борисов Синя коалиция се изпари и днес тя е нито риба, нито рак. В понеделник Костов громи имотните афери на вътрешния министър и иска оставката му, в петък Командирът омеква и отхвърля парламентарната комисия за Цветан Цветанов. Защото не може антикомунист като
Костов да е в един отбор с омразната БСП. Перчещото се Синьо петле на „Раковски“ 137 също не блести с идейна чистота, когато одобрява левите закони на охранителя на Тодор Живков. Мартин не крие, че гласува с омерзение. Но гласува - в името на общото членство в Европейската народна партия.
Обявилите се за носители на автентичното дясно Иван Костов и Мартин Димитров, които през ден повтарят, че са европейската легитимация на ГЕРБ, се превърнаха в ненужни партньори на управляващите. Мощната някога синя лавина, получила гласовете на три милиона българи, сега се побира в един файтон, но с двама кочияши. Тъмносиният вожд и младият син лъв събират жалките 3,5 процента от общественото доверие, които вероятно ги вкарват в следващия парламент. И толкова.
Обаче над сините надвиснаха буреносни облаци. В началото на ноември лидерът на ГЕРБ взриви стаения антикомунизъм на Костов и Мартин с това откровение: "Една стотна от това, което е построил за България Тодор Живков и което е направено за тези години, да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен успех за всяко правителство"...
Няма да коментирам колко вярно е твърдението на бодигарда на Първия. И колко лицемерно е правещият се на десен милиционер да говори по този начин. В случая е важна реакцията на синята десница, която преди 21 години приватизира и антикомунизма. Мартин и Костов начаса сезираха Европейската народна партия, което си бе чист партиен донос. Но демократичен донос, в името на европейската десница.
Отговорът на ЕНП попари сините. В брюкселското си писмо Вилфрид Мартенс оправда живковизма на Борисов. И показа, че за евродесницата възпитаникът на комунистическата Академия на МВР е по-ценен от десните Мартин и Костов. Защото бившият пожарникар е премиер, а сините антикомунисти са негова парламентарна патерица. При това ненужна патерица, която всеки момент може да бъде заменена от атакисткия бастун.
Особено интригуващ е отговорът на Бойко Борисов до ЕНП, в който четем: "Надявам се да приемете извиненията ми, че сте въвлечен в дребните вътрешнополитически интриги и клеветнически живот. Иван Костов и Мартин Димитров са политици с критично ниско доверие, а парламентарната им подкрепа - променлива и често конюнктурна. Не съм реабилитирал, нито възхвалявал диктатора от комунистическото минало. Костов и Димитров са привърженици на митинговия антикомунизъм, което се вижда и от факта, че през декември 1989 г. Костов съветва БКП как да оцелее политически“...
Мартин Димитров изрази неудовлетворение от позицията на ЕНП и каза: "Ние не сме съгласни с това. Оставам с впечатлението, че в ЕНП интересът е надделял над ценностите. Ако някой каже, че Хитлер е бил добър управник, защото по строеж на магистрали в пъти превъзхожда Тодор Живков, ЕНП пак ли ще излезе с такъв отговор? Отношението на Борисов към Живков и отговорът на ЕНП по въпроса, ще бъдат сериозно обсъдени на Национален съвет на партията“.
Ако Мартин бе искрен в гнева си, Иван Костов шокира своите антикомунисти. Той прие благосклонно отговора на ЕНП и великодушно отсече: „ Бойко Борисов се отказа от думите си за Живков и заяви, че медиите не са го интерпретирали правилно. Това на европейски език означава "може да съм допуснал нещо, но сега казвам какво е точно". Това е правилото: Има грешка - има прошка".
Сега на ход са членовете на СДС и ДСБ, които трябва да избират: Или да останат верни на Мартин Димитров и Иван Костов и сляпо ги следват в синята подкрепа за ГЕРБ, или да потърсят друго партийно убежище. И докато обърканите сини плебеи се кланят на сините си патриции, нека им припомним и други грехове на техните кумири:
Въпреки обещанието, че ще отстоява националните интереси при преговорите за руските енергийни проекти, Борисов измами сините и одобри два непрозрачни за нацията договора – за газопровода „Южен поток“ и за АЕЦ „Белене“. Макар че до последно Борисов плашеше руснаците с ултиматуми за печалбата от газопровода и цената на атомната централа, накрая отстъпи. Дори подписа меморандум за създаване на проектна компания за АЕЦ „Белене", в която главни участници са Националната електрическа компания /НЕК/ и "Росатом". За да имитират участие на западни инвеститори, София и Москва обявиха присъединяването към проекта на финландската „Фортом корпорейшън" и френската „Алтран технолъжис". Но в проектната компания финландците и французите участват със символичен дял от един процент, а България и Русия си разпределят 98 процента.
Как ли ще реагират на атомния договор СДС и ДСБ? Отново ли ще оправдаят капитулацията си пред ГЕРБ с общото им членство в ЕНП? И ще продължат ли да подкрепят герберското законодателство, премахващо прекия избор на кметове в населени места под 500 жители?
А какво да кажем за прокарания от ГЕРБ и АТАКА дискриминационен текст, забраняващ избора на районни кметове в София, Пловдив и Варна? И сега ли Синята коалиция ще преклони глава и ще се откаже от почти сигурната си победа в поне един избирателен район в трите града?
Сините лидери гузно мълчат за още две афери на Борисов, които отново ни компрометираха като най-корумпираната страна в ЕС – фалшивата диплома на 28-годишната Калина Илиева – бивш шеф на ДФ „Земеделие“, и субсидираният с държавни пари филм на живеещата в Италия Мишел Бонев – близка приятелка на Силвио Берлускони. Кога ли ще проговори дясната съвест на Мартин и Костов, за да поискат оставката на културния министър Вежди Рашидов? Който не може да обясни странното протежиране на хубавата Мишел с едномилионна евросубсидия от римското културно министерство и с 300 000 лева от софийския филмов център.
Понеже сме обективни, няма да отричаме добрите ходове на сините. Мартин Димитров защити каузата на БАН и настоя академията да не се поставя под зависимостта на образователното министерство и правителството, като се нарушава демократичния принцип на самоуправление, заложен при основаването й преди 141 години. Десните дори се осмелиха да кажат нещо, което доскоро се говореше само в ТВ СКАТ - че подобна реформа в Грузия довела до практическото заличаване на тамошната научна академия.
Само преди 15 месеца СДС и ДСБ говореха с идейно презрение за Бойко Борисов и милиционерската му партия. Което не им попречи да парафират членството на ГЕРБ в Европейската народна партия. Защото, какво е голата синя идея без властта? Но след като ЕНП припозна Борисов за истинския десен политик в България и оправда комунистическата му носталгия, синята десница е пред тежък избор: Да продължи срамното си пълзене пред ГЕРБ и унизителното съобразяване с АТАКА. Или да се върне към християнските си ценности. Една от тях е да не се кланяме на фалшиви идоли.
Ако преди две години някой би казал, че един ден сините ще се кланят на кадрите на Живковото МВР, сигурно биха го обявили за провокатор, плачещ за дясна лустрация. Колко преходни са идеалите, колко крехки са идеите. Поне в България е така.
