Странни неща стават в родната съдебна система. Съдии безнаказано работят като нелегални адвокати (Георги Габровски от Айтос, когото показахме в бр. 47 на ДЕСАНТ от 26 ноември т.г.), дознатели и прокурори затлачват проверки по лични подбуди, бедни магистрати строят хотели край морето, а други техни колеги смятат, че братя Галеви от Дупница са най-честните бизнесмени на земята.
Поредният съдебен парадокс бе сътворен тези дни в Бургас. На 29 ноември
Апелативен съд в крайморския град присъди 5 години затвор на лихварят злодей от Айтос Лютви Алиев Мехмедалиев, известен повече с прякора си Кютука. Освен че ще търка наровете зад решетките, съдът му наложи глоба от 5 000 лева и конфискация на половината му имущество, придобито чрез незаконна банкова дейност.
Това на практика можеше да бъде една добра новина (злодеят, смачкал живота на десетки свои длъжници най-сетне си получи заслуженото), но ако беше излязла в началото на годината. Когато жертвите на Кютука тръпнеха в очакване, какво ще реши Бургаски окръжен съд и се молиха лихварят да влезе в затвора, където му е мястото.
За техен ужас обаче състав на БОС с председател съдия Магърдич Мелконян го обяви за... невинен. При това след повече от две години съдебни заседания, разпити на несъществени свидетели (от които дори обвинението се отказа) и нескончаеми отлагания.
Тези две коренно противоречащи си присъди (не става дума за намаляване или увеличаване на присъдата, все пак), оставят лош вкус в устата за пореден път, когато изречем „българска съдебна система“.
Любопитно е, как така магистрати от един и същи съдебен район стигнаха до толкова различни заключения. Дали оправдателната присъда на Кютука е следствие на недостатъчен опит у членовете на съдебния състав в БОС или става дума за някакви преднамерени „грешки“?
Ние пък питаме, дори и заради най-малката сянка на съмнение за корупционни практики или опъване на чадър над подсъдими, не е ли редно Висшия съдебен съвет да се самосезира и да направи ревизия на подобни взаимно изключващи се решения?
