В Община Доспат е издадена неофициална заповед на цялата администрация и подчинените й структури да не рекламират останките от християнски храм в близкото село Барутин. Това разкри пред “Десант” служител в общината, пожелал анонимност. Указанието, чийто инициатор е единия от зам.-кметовете, задължава чиновниците да си мълчат пред всякакви делегации, дошли на посещение в Доспат, околностите и особено в Барутин, за археологическите
находки. Община Доспат се управлява от ДПС, след като през 2007 Ахмед Доган заплаши населението и успя да наложи своя кандидат за кмет Антим Пържанов. По време на предизборен митинг по онова време Доган заяви, че “ако не изберете Пържанов, доста ще се пържите”.
Разкопките край Барутин са от 80-те години на миналия век. Те са разкрили една от най-старите трикорабни християнски базилики в Родопите, датирана към IV-V в. Около нея има още тракийско оброчище и некропол. Първоначалната идея е била мястото да се пригоди за туристическа атракция, а част от намереното да се остави в селото. Там е трябвало да се изгради музейна експозиция.
След падането на комунизма тези планове са изоставени. Някои от оцелелите находки са пратени в Смолян, а други и в София. Тъй като в годините на демокрацията в Барутин са затворени всички предприятия и цехове, а населението е останало без почти никакво препитание, наскоро местните отново се сетили за базиликата като възможност за привличане на туристи и съответно на пари.
Именно заради тази им идея е било издадено и разпореждането от общината в Доспат храмът да се крие. Депешата е спусната и на кмета на Барутин – Теофил Делиев, който иначе е от БСП, но в работата си е зависим от управляваната от ДПС община, разкри източникът на “Десант”. Самият Делиев отказа да коментира.
Въпреки, че църквата е строена във времена, когато по българските земи все още не е имало славяни, археолозите смятат, че тя е била използвана и още стотици години по-късно. Установено е, че е била насилствено разрушена във времената на Османската империя. При разкопките е била разкрита почти запазената основа на базиликата.
Самият факт на съществуване на стар християнски храм в регион, където ДПС от години се
опитва да вкара турско самосъзнание
у местното българо-мохамеданско население, се е видял опасен за последователите на Доган в общината, коментира източникът. В момента никой от общинската администрация не рекламира останките пред пристигащите в Доспат туристи или бизнесмени.
Днес всичко там е порутено, изоставено и буренясало. До мястото е почти невъзможно да се отиде без помощта на местен гид. Липсват каквито и да са указателни табели. В един от подразделите на официалната интернет-страница на община Доспат обаче все още може да се прочете ред за базиликата, вписан от предното общинско ръководство и останал незабелязан от сегашното. Но най-вероятно след публикацията на “Десант” той ще бъде изтрит.
Зам.-кметове в Доспат са Бисер Чаушев и довереникът на местния депутат от ДПС Ариф Агуш – Евтим Чолаков. Чауш стана популярен най-напред през 2006, когато поиска от СЕМ да закрие телевизия “Скат”. Но особена слава придоби миналия месец, след като заведе дело срещу България в Страсбург.
Той съди държавата, защото съдебната власт у нас отказа да му реституира 50 хиляди дка земя, за която твърди, че му принадлежи по наследствена линия. Декарите, които са три пъти повече от реституираните царски имоти, се намират в района на с. Могилица и землището на Смолян и голяма част от тях са гора.
В исковата си молба Агуш пише, че те били част от 150000 дка, които неговата фамилия – османски аристократи, като най-богата в Европа, владеела в бившата империя. Но благородно се отказвал от по-голямата част и държал да получи само една трета от полагащото му се. Позовава се на Цариградския мирен договор и други договорености от Балканската война, които касаят собствеността, а негов адвокат е Даниела Доковска.
По-любопитен обаче е довереникът
Чолаков. Името на зам.-кмета на ДПС в Доспат протича мимоходом и едва забележимо, заедно с това на Мина Костова – дъщеря на лидера на ДСБ Иван Костов, покрай скандалната приватизация на някогашната трикотажна фабрика “Катя Ванчева” в Доспат. Чолаков се появява на финала, от което сюжетът не става по-малко интересен.
Докато заводът е все още държавен, през 1991 най-напред е прекръстен на “Нитекс”. Постепенно на входа и изхода му застават частните дружества “Нитекс 96”, чийто шеф е някой си Сергей Чаушев, и “М. Л. Текс”, където съдружници са Людмила Чаушева и Костовата дъщеря Мина. През 2000 година, когато Костов е премиер във вихъра си, Министерството на икономиката продава държавния трикотажен завод на фирмата, която години наред му е запушвала и входа, и изхода - “Нитекс 96”.
По това време в медиите Чаушев казва с половин уста, че “много случайно” се бил познавал с Мина Костова: “Познанството ни е случайно, разбира се. След това ние видяхме потенциал в такова сдружаване. Става дума за сътрудничество с фирмата "М.Л.Текс", защото Мина е много добра в контрола на продажбите. Мина започна да ни посещава, да идва тука в Доспат по някаква работа и по този начин се запознахме.”
Най-интересното идва на 13.02.2002. Малката и никому неизвестна до този момент фирма “Си енд Ен” – Доспат се оборудва със знатни съдружници – в нея влиза “Нитекс 96”, вече като собственик на приватизирания трикотажен завод, а като физически лица – “случайният” познат на Мина Костова - Сергей Чаушев и сегашният зам.-кмет на града Евтим Чолаков.
Година по-късно Мина напуска “М. Л. Текс”, а Чаушев заема нейното място. Той обаче се огражда все с лица, които в други фирми и в момента са съдружници с Мина. Към днешна дата зам.-кметът Чолаков е продал акциите си.
Но само тази история е красноречива как най-близки и предани хора на политически лидери, които наяве демонстрират уж голяма омраза, в дълбокото задкулисие се намират в братска атмосфера на бизнес-сътрудничество.
