Напоследък един кошмар броди из сънищата на премиера Борисов, проваля мача на мечтите му, буди го и дере клепачите му с горчиви капки пот. Кошмарът е грозен като Крум Страшни, но страшно прилича на Трифон Иванов от периода на американската мечта. Премиерът тича към противниковата врата с мощния тръс на странджански глиган, вдясно по крилото Цецо Цветанов води топката самоуверено като Шестак – активно мероприятие и тъкмо да подаде на нападателя Борисов
голов пас, Трифон Страшни спъва „деветката”. Последното нещо, което премиерът-нападател вижда, е противниковата врата, на която кой знае защо пише Шенген, а в рамката на вратата като стена от вратари са застанали всичките му довчерашни авери от Голямата Шенгенска Обетована Земя, начело с президента Саркози, меркантилната напоследък Меркел, холандецът Марк Рюте и финландката Мари Кивиниеми. „Искам дузпа!”, крещи Борисов преди да заоре в тревата като Тунгуски метеорит, но вижда как съдията дава авантаж и Цецо изстрелва топката високо над напречната греда. Но невидимата за падналия Борисов публика ръкопляска и нападателят си помисля: „Тоя пък, до кога ще бере овации на мой гръб?”. Аут… в полза на Шенген.
Граница пред земята без граници
Резултатите в борбата срещу организираната престъпност и корупцията за пореден път се оказаха онази граница, отвъд която България не е желана, защото самата тя не е дала доказателства, че може да бъде достатъчно сигурна външна граница на Европейския съюз. Впрочем след поредицата шумни акции на МВР с гръмки имена премиерът Борисов бе повече от сигурен, че този проблем е останал в греховното минало на тройната коалиция, докато в настоящето Октоподът е маринован още по време на ареста и просто плаче за скарата или килията; предишният министър на отбраната няма никакъв шанс да се отбранява, защото е поставен на колене от амбициозен прокурор, а СРС-тата решават всичко – ако не през тази година, то догодина, когато за подслушване ще се дадат 100 милиона лева.
Тъжно е човек да се сети за четиристишието на Радой Ралин - „Под небосклона/ седем милиона микрофона./Във всеки дом – микрофон/под всеки балкон – микрофон”. Но пък от друга страна каква точна оценка за величието на Службите по времето на Живков – както казва Борисов: „Една стотна от това, което е построил Тодор Живков за (подслушването в) България, да направим… би било огромен успех”.
Дали ще стигнат 100 милиона за връщане на една стотна от успехите? За догодина не се знае, но през тази подслушаното не стигна на съда да остави в ареста главата на Октопода; не му даде достатъчно тежест, за да закове на колене министъра на отбраната; дори не можа да закове на Разпятието богатия Ковачки… По този повод пророкът от Драгалевци Иван Костов рече: „Имаме сериозни опасения, че България ще загуби шанса си да влезе в Шенген заради несправяне с престъпността. В последните дни виждаме непрекъснати "катастрофи" на обвиненията на прокуратурата, подготвяни от МВР пред съда. Виждаме как съдът пуска обвинени, как ги оправдава. В опита си да покаже, че не е загубил своята енергия срещу престъпността, вътрешният министър се опитва да засили полицейския натиск, който обаче започва да изглежда като отчаян опит да се поддържа впечатлението, че в България се прави нещо срещу организираната престъпност. Ще разберем дали той е успял, ако получим покана и влезем в Шенген”. Криво да седим, право да съдим – в случая Костов е прав като статуя от Великденския остров. Няма вечни приятели, има вечни интереси
Помните ли как Борисов се кълнеше в приятелството на Никола Саркози и заради това загуби завинаги уважението на онези български цигани, които Франция дискриминационно изгони, а България не защити дори и с половин уста? После се потвърди, че силните не уважават слабите и Франция вече не е сред държавите, които безрезервно подкрепят българското членство в Шенген. Преди дни новият посланик на Париж в София Филип Отие заяви пред БНР, че от френска гледна точка – вече заявена от президента Саркози – има необходимост България да постигне резултати в борбата срещу корупцията и организираната престъпност, преди да бъде приета в шенгенското пространство. Дипломатът бе категоричен, че обитателят на Елисейския дворец иска да види тези резултати черно на бяла в следващия мониторингов доклад за напредъка на България в правосъдието и вътрешната сигурност, който ще излезе през юли 2010.
Сбогом на надеждите за първа пролет в Шенгенското пространство!
А сещате ли се за онзи набор от физиономии, с които премиерът Борисов посрещна Ангела Меркел на летище София и после запази, докато подтичваше край нея от Министерски съвет до кръчмата, в която я гости с теленце-сукалче? За последен път подобни лицекълчотения са виждани на една стара картина, озаглавена „Здравствуйте братушки!”. В случая Меркел запази здравия си разум и каза, че готовността на България за Шенген ще бъде оценена обективно от Бундестага. Както се казва в един чудесен виц: „А дано, но надали!”. Не става дума за обективността на Бундестага, а за готовността на България!
Като калинка в ЕНП
Аксиомата за временните приятели и вечните интереси напоследък се потвърждава и в Европейската народна партия, където влиянието на Борисов се е смалило до размерите на калинка (Илиева). За поразиите, които тя сътвори междувременно, четете на стр. 22., а за перспективите на членството ни в Шенген нека чуем евродепутатката от ПАСЕ Илияна Йотова: „Европейските лидери не са убедени, че България се справя с организираната престъпност и корупцията. Самият премиер даде коз в ръцете на Саркози, Расмусен, Меркел като поиска удължаването на мониторинга за България, за да притиска съдебната система. Така предопредели членството в Шенген за неопределен период. Сигналите за корупция и сред управляващото мнозинство, липсата на конкретни отговори за имотното и имуществено състояние на водещи фигури от ГЕРБ – всичко това руши до голяма степен доверието към ГЕРБ в правителствата, които ги подкрепяха”.
Евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев е на противоположното мнение за доверието към ГЕРБ в ЕНП и в правителствата, които подкрепяха Борисов, но има едно нещо, в което прогнозата му съвпада с тази на червената Йотова: България може да се надява на пълноправно членство в Шенген от 2012 година.
Тази прогноза изглежда достатъчно реалистична. Но именно заради това тя предвещава и дори гарантира един, на пръв поглед, вътрешен проблем – превръща членството в Шенген в инструмент и аргумент в предизборните битки догодина. Критиците на Борисов от целия политически спектър няма да се уморят да му повтарят, че се е провалил в борбата с корупцията и организирана престъпност и заради това сме вън от Шенген. Таранът на борбата с Октопода и кръстник на показните полицейски акции Цветанов надали ще остане кандидатът на ГЕРБ за президентския пост. И от големите обещания за европейско развитие на България ще остане един гол тумбак и чифт посрани гащи, проснати край някоя недостроена магистрала.
А премиерът ще продължи да сънува проваления мач на мечтите си…
