Всеки, който в своята биография, в графа „Образование” е написал „висше” отлично знае началото на студентския химн, започващ с горните две думи. И сигурно е отпразнувал своя 8 декември през изминалата седмица. Заедно с момичетата и момчетата, за които се предполага, че са светлото бъдеще на България. Нали така се казва „Честит на всички сегашни, бивши и бъдещи студенти”. Което, откъдето и да го погледнете, си означава повсеместно напиване с извършване на пиянски
простотии и зъл сутрешен махмурлук на 9- ти декември.
Тазгодишният студентски празник беше предшестван от протести срещу безумната политика на правителството, решило съвсем популистки да резне бюджета за образование, та да го прелеее в други пера, къде-къде по-важни, според гламавия ковчежник на държавата. За неговите глупости от сорта на „феодалните старци”, както нарече БАН, се изписа много и не това е темата тук. Възинтересно беше, че сегашните възпитаници на няколко софийски университета наизлязоха с плакати „Искаме да учим”, „Не ни гонете!” и „Не ни правете аутсайдери” чак два дни след решенията за резня на парите за образование. И, забележете, вдъхновени от своите преподаватели. Мога да се хвана на бас, че без това побутване, те едва ли щяха да се сетят, че навремето техни колеги са събаряли власти, окупирали са столицата, освирквали са княза в Народния театър.
За да правиш нещо подобно, обаче, все си мисля, че трябва да имаш съзнанието, че си нещо като елит, нещо като бъдещ водач, като човек, на когото всички ще разчитат. Едва ли повечето от половината обучаващи се в момента разсъждават така. Те, някак си са постигнали въжделената мечта на мама и тате „да запишат вишо”, дори и да не са го желали никак. Вече са усетили веселбата на студентския живот и вече нямат нищо против да го преживеят. Какво пък, четири или пет години радост, да не е зле?
Зная, веднага ще попитате какво искам от децата, те учат и работят, за да се издържат и така нататък. Погледнете по-назад през годините и ще видите, че всеки студент, който не е бил особено добре имотно е работил. Дори и при социализма, когато системата беше „всекиму според потребностите, от всекиго според възможностите”. Не е вярно ли? А през кои години бяха измислелни студентските хамалски бригади?
И в държавните и в частните университети студентите масово работят. И едните и другите повсеместно жертват качеството на своята подготовка заради това. Смешен и жалък е присмехът на преподаватели и техните възпитаници от държавните, че в частните нивото е много по-ниско, тъй като генетичният материал е един и същ. Още повече, че обучаващите в държавните обикалят масово частните и преподават едни и същи неща (за които печелят яки пари, между впрочем).
Та, така пристигналите от средното училище (което вече е успяло порядъчно да ги заобли) млади и нахъсани кадри попадат пред сито с твърде широки дупки. Въпреки многогодишните клетви и обещания за безпристрастни тестове, системата все още е старата, добре изпитана, добре изпипана и носеща добри приходи на даващите частни уроци и водещите кандидатстудентски курсове – писане на теми, разработвани от изпитната комисия (или много близки до нея). Новозаписаният студиозус започва четири или петгодишен период на усвояване на знания, през който всеки преподавател дебело намеква, че ако не си купи учебника, който именно той е написал, рискува да влачи изпита до гроб. Посоченото помагало се купува, за което трябват пари. За имането на пари трябва работа. Работата води до неходене на лекции и упражнения. Което води именно до това ниво на мислене, което не позволява на нашия герой да разсъждава защо държавата го цака с бюджета, отнема му възможности за образование и го прави на идиотин.
Не виждам защо фразата от школата, която изкарах в родната казарма „Една мешка да сложа тука, на плаца, за една година все ще стане комaндир”, не може с пълно право да бъде приложена за празнувалия през изминалата седмица възпитаник на висшите учеблни заведения.
За да не кажете, че съм прекалено черноглед, нека се уговорим, че аз също изпитвам невероятна радост, когато видя в новините наши студенти, ударили в земята свои колеги от водещи световни университети, на международни олимпиади. След което винаги ми прави впечатление, че на въпроса „А сега накъде”, стереотипният отговор е „Ще уча навън, но задължително след това ще се върна тук”.
Моля, посочете ми поименна статистика колко от тези гении са се върнали да преподават в родината си, в която недоучили политици, заменили цървулите със сандали на бял чорап им обясняват постоянно, че сме в криза и затова от бюджета за образование трябва да бъде взето.
Пишещият тези редове е виждал със своите очи как студенти от горен курс по журналистика пишат „бутка за весници” и „операций”. Същите тези деца след някоя и друга година ще отразяват в новините същите тези държавници, които плюят на образованието и пренасочват парите за детски на неграмотните цигани, които ще гласуват за тях на следващите избори. Понеже са им отпуснали 5 лева за кебапчета. И една маратонка.
Честит празник, уважаеми студенти!
Ай ся, дай Гаудеамуса! Gаudeamus Gaudeamus Gaudeamus Gaudeamus, са са са са!
