Докато хеликоптерите прелитат над богаташките къщи и именията край София и по морето, а багерите отхапват луксозни постройки, в Кърджали е изумително спокойно. Ако поемете към курортното селище Главатарци край язовир „Кърджали”, няма как да не минете през циганския квартал „Боровец”.
Там пък дъхът ви ще спре при вида на новите масивни тухлени къщи, някои от тях с
размерите на гимназия. В махалата живеят шумно и безметежно над 6 000 души. Безработицата е тотална. Което оцветява в мургаво опашките пред социалните служби.
До 2003 г. около 3 000 души само от този квартал са разчитали на ежемесечните социални помощи. След това броят им е свит до 360 за цялата Кърджалийска област. Няма точни данни колко от тях са жители на „Боровец”, но е близко до логиката да се допусне, че са поне 80%. По избори политиците, шетащи храбро из махалата, биват яростно атакувани от циганите заради липсата на работа.
Младите и здрави мъже, съсредоточени в играта на карти в ранния следобед на улицата, не изглежда да са притеснени от безработицата. Вниманието им обаче се отклонява и агресията им бързо кипва заради „нахалния” фотоапарат, който заснема големите тухлени къщи. Стига се дотам, че те започват упорито да настояват за специално разрешително за снимките и, естествено, следват заплахи.
Мъж, който лениво се припича на балкона на новата си къща, започва да хвърля надолу картофи, камъни и боклуци, разгневен от „незаконната” фотосесия. Добре, че в съседство е полицейският автопатрул... Най-бедните хора на Кърджали живеят в малките и внушителните по размери жилища, накацали по хълма. Тъй като той е особено стръмен, подножието му е укрепено с подпорна стена.
Непосредствено върху нея никнат новите къщи по на 2-3 етажа. За които строителни разрешения няма. Преди месец в центъра на града бяха разрушени две тераси, изградени незаконно. С кварталните владения обаче явно на никого от местните власти не му стиска да се справи.
„Най-тежък е проблемът в циганската махала „Боровец”. Там нищо не е законно, строят се големи масивни къщи на една боя разстояние и всичките се вдигат без строителни разрешения”, заяви Антония Стойчева от архитектурния отдел в общината. През 1999 г. е изготвен и одобрен застроителен и регулационен план на целия квартал, но никой не се съобразява с него, допълни тя. Иначе общината финансира изграждането на водоснабдяване и канализация, асфалтира и тесните улички в махалата.
Странното е, че с проблема за незаконното строителство в циганския квартал се занимава Областният съвет за етническите и демографските въпроси. Областният управител Иванка Таушанова аргументира този факт с това, че незаконните градежи били проблем на социално уязвимите общности. Според нея нито държавните институции, нито общината са успели да се справят с бума на новото строителство там.
По Закона за устройството на територията, на първа инстанция ангажиментът за установяването на незаконното строителство е именно на общината. РДНСК пък трябва да контролира контрола, осъществяван от кметството, подчерта Таушанова. Без отговор остава въпросът защо никой нищо не прави, за да се спре безразборното строителство. Вероятният извод е, че „социално уязвимите общности” са недосегаеми от законите, което ги прави най-специалният етнос в страната.
