Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов и колегата му от министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков са „пътници”. Това се говори в коридорите на властта и околните им пешеходни зони и обслужващи медии. Всяко по-конкретно позоваване би било повече от опасно в светлината на неотдавнашното откровение на премиера Борисов, че чиновниците трябва да работят в стрес и да знаят, че са наблюдавани,
подслушвани, контролирани и обгрижвани от всички видове СРС.
Разбира се тази прогноза, както и всяка прогноза за каквото и да е, свързано с неведомите пътища, по които премиерът-слънце води татковината, е повече от несигурна, предпоследна, достойна да бъде отречена, дори и ако кадровата смяна вече е разписана. Както и повече от очаквана, логична и последователна в сянката и айсберговата същност на събитията, които се случват в последните дни и седмици.
Всички вкупом съгрешиха и…
… всички вкупом ненужни станаха, пише някъде в Библията. Тази фраза, но от първо лице мн. ч. изрече преди 21 години акад. Благовест Сендов пред колегите си от последното тоталитарно Народно събрание. Помните ли – там бе пълно с тъкачки-многомашиннички, актриси с големи и горещи любвеобилни сърца, със стари комунисти и млади спортисти. Но всички те вкупом нямаха богатството дори на средностатистически днешен управник и под корупция разбираха купуването на романа „Шогун” под щанда.
Днес всички от правителството, както и депутатите от ГЕРБ са безгрешни по данни на службите – към датата на номинирането им; подозрителни – по презумпция и бушоноудобни – във всеки един момент, независимо от файловете на СРС-тата.
От тази гледна точка министър Мирослав Найденов просто плаче по 25 часа в денонощието – щото той става един час по-рано от другите – да бъде уволнен от министерството и натирен обратно в частния бизнес. По кожата му денем и нощем лазят калинки и това е първата основателна причина да бъде уволнен. Разбира се, скандалът с Калина Илиева е толкова голям, че не може да се роди някъде другаде, освен на „Дондуков” 1, но от друга страна за какво са министрите, ако не за да поемат политическата отговорност на премиера си. На гърба на Найденов тежи като воденичен камък и гафът с лобистки наложения стандарт „Стара планина”, както и опошляването му с последвалото оклеветяване на три големи български фирми, а миналото му – на Найденов – е покрито с кучешки трупове и потънали пари за хуманно овладяване на популацията от четириноги в столичното кметство. Там днешният министър управляваше зловещо известната скотобойна „Екоравновесие” по времето, когато кмет бе Бойко Борисов.
Голямата омраза на малките градове
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков идва в правителството от същия кучкарник – пардон – от същата столична община, където бе заместник на Бойко Борисов по транспорта. Дори да се абстрахираме от факта, че по негово време организацията на транспорта стана такава, че всичко на колела се движеше със скоростта на каруца, теглена от два среднохилави охлюва, пак не можем да си затворим очите, че този човек бе достигнал нивото си на некомпетентност още като заместник-кмет. В министерството на ул. „Гурко” той остана пасивен съзерцател на стачките в доведената до фалит БДЖ – а те отново предстоят; инициира откровено лобистки поправки в закона за автомобилните превози; изправи косите на хиляди майки с идеи пак да се разрешат нощните автопреходи при екскурзии с деца, както и превозването им с автобуси-връстници на Ноевия ковчег; спечели си омразата на малките градове и малките автобусни превозвачи с ината да наложи транспортна схема, в която селищата с под 30 000 жители са просто изхвърлени. Паметливи ще припомнят и отговорността на министъра за някои неотдавнашни корабокрушения и морски катастрофи, както и странната му кадрова политика в сферата на авиационния транспорт,... но всичко това надали има значение, ако са решили да му бият шута, защото и Цветков е само един бушон.
И простаци на рояци
В ролята на вечни кандидат-бушони в правителството на Борисов има още двама министри, чиято откровена простащина, липса на компетентност, темерутщина и егоцентризъм засега пасват лика-прилика на новия стил на управление.
Първият е Вежди Рашидов, на когото един афоризъм на Радой Ралин приляга като старо уиски на дебела пура:”Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра”. Култура в случая няма, а само гьонсуратлък, авантаджийство, слаб ангел пред вече патинираните женски прелести на Даниела-Мишел Бонев, умение да настройва всички културни и дори халтурни гилдии срещу себе си, както и безочието да си измива ръцете със заместниците си. Така или иначе, в разгара на скандала с визитата на Али Баба и 40-те сподвижници на фестивала във Венеция с пари на онази мома, чийто филм е щедро финансиран от държавата, Рашидов толкова се бе панирал – а може би и алкохолно препарирал – че е изкарал две нощи на системи в Правителствена болница. Разбира се, това не е грях – грях е, че на министърът културата му е през пурата.
Що се отнася до созополския екземпляр с агентурното минало, който нарече народа си шибан – за него дори не е нужно да се коментира, че вече е време да му…уважат майката като министър, макар и без портфейл, за да не сквернослови повече на държавен гръб.
Времето било тяхно
Навремето, когато СДС пълнеше площадите с хита „Времето е наше”, а Филип Димитров първо се пъчеше, че са обречени да победят; после се успокояваше, че са победили с малко, но завинаги и накрая издуха праха от тревата по Боянските ливади… по това време днешните прекрасни управляващи от ГЕРБ още са били редови милиционери, начинаещи охранители, слушатели в Магнаурската – на МВР – школа или просто пожарникари, получаващи скромни заплати на огнеборци.
Всичките тези хора днес искат да печелят време и правят всичко възможно това да стане. Трябва им да са на власт до местните и президентски избори догодина. Затова бързат и със среднощно-денонощното приемане на Изборния кодекс, направен от тях за тях, и с магистралите, и със стадионите, и с театрото дори.
Трябва им време! Или по-точно казано – трябва Му време!! И за да го спечели, Бойко Борисов с лека ръка ще пожертва който и да е от своите – от министъра до простата стойка за СРС. Затова прогнозата, че двама министри могат да издухат супата не е новина, а сухоежбина. Новините иначе престоят, успоредно и едновременно с пика на икономическата криза. Това всъщност е неприятната вест в талвега на злободневието.
