България вече няма право да произвежда своите традиционни марки вина “Манастирска изба”, “Механджийско”, “Лудогорско” и “Меча кръв”, тъй като са ни били откраднати от чужденци. Това сензационно разкритие направи пред “Десант” главният секретар на Асоциацията на българските винари Росица Кичукова.
“Много от старите български марки са компрометирани. Те не бяха защитени и
патентите бяха регистрирани зад граница”, обяви г-жа Кичукова.
Оказва се, че емблематичните български наименования са били задигнати под носа ни от фирми от Русия.
Причината за това е, че при комунизма България е била почти единствен износител на алкохол за СССР и популярността на родните вина се е запазила дори след разпадането му. От това са се възползвали руски тарикати, които са видели златен шанс да сложат ръка върху огромния винен пазар в бившите съветски републики като започнат да произвеждат свое си вино, но с вървежните български имена.
Потребителите се заблуждават, че течността в бутилките идва от лозови масиви в България, а всъщност е произведена от лозя в Молдова.
Докато у нас течеше приватизация на винопроизводствените мощности, а новите им собственици предпочетоха да вкарат част от тях в контрабандни канали за пласиране на съмнителен по качество алкохол и загърбиха традиционни марки спиртни напитки, за да произвеждат такива с имена на наркотици, руснаците тихомълком са се заели да регистрират популярните български вина.
Пладнешката кражба е била допълнително подпомогната от пълното безхаберие както на правителствените чиновници, така и на благословените от тях новоизлюпени винени босове. Така към днешна дата правата върху наименованието “Манастирска изба” се притежават от абсолютно неизвестния у нас, макар и минаващ за един от големите в Русия, завод “Детчинский”.
Само с “Манастирска изба” босовете на “Детчинский завод” държат цели 5% от пазара на вино в Русия. На онези, на които цифрата ще им се стори малка, трябва да се припомни какви са мащабите на потребление на алкохол в тази държава. И съответно – какви са загубите за българския бизнес от това, че някой му е откраднал тези 5% продажби в Русия.
Изследване за навиците на потребителя в Руската федерация, проведено в началото на 2010 година от Управление «Държавно регулиране на производството и оборота на етилов спирт, спиртосъдържащи и тютюневи продукти» към Комитета по икономическо развитие, промишлена политика и търговия към правителството на Русия, установи, че местното население няма доверие в руски марки вина. Те са пазарно дискредитирани не толкова заради лош вкус, колкото за нестабилност на качеството.
Една и съща марка веднъж е със сладникав, а друг път с по-резлив вкус. Затова руснаците трайно са се насочили към традиционни вина, които познават. “Манастирска изба” е едно от тях, заключава проучването. То обаче не отбелязва дали местните потребители на алкохол не са се усъмнили, че “българското” вино, което си купуват, има съвсем друг произход.
Освен, че са ги откраднали най-нахално, новите руски собственици вече са започнали да продават лицензите на традиционните български марки вина. Проверка на “Десант” в Института за промишлена собственост на Роспатент (Руското патентно ведомство) установи, че ако българска фирма пожелае да произвежда “Механджийско” и “Лудогорско”, трябва да плаща по $0,05 лицензионна такса на Русия.
Лицензът за “Меча кръв”, “Златна есен” и “Бича кръв” (които са също български марки, откраднати от руснаци) струва $0,15. Докато наглостта на споменатия вече “Детчинский завод” е безкрайна – неговите шефове директно отказват да споделят лиценза за “Манастирска изба”. Вероятно смятат съставките на това вино за голяма своя фирмена тайна, почти колкото и рецептата на “Кока кола”.
Росица Кичукова от Асоциацията на българските винари смята, че тези марки са загубени завинаги и опитите за възвръщането им обратно у нас ще са безрезултатни. “Затова е наложително фирмите да разработят нови търговски марки, които да се рекламират и наложат като български”, каза тя.
