Политическата система у нас не изтърпя единственият националист в българско правителство за последните 65 години. Божидар Димитров успя да се задържи година и пет месеца на поста министър без портфейл, след което бе избълван - формално заради агентурното му минало в Държавна сигурност, но реално заради острия си език и неспособността си да проявява така нужната в днешните лицемерни дни дипломатичност в политиката.
Димитров предпочете да се завърне като директор в Националния исторически музей, вместо да заседне на удобното депутатско кресло с тройна по-голяма заплата. Бидейки историк до мозъка на костите си, сега той самият се надява да влезе в историята на България като човекът преборил отрицателния прираст на населението с радикалната реформа, която въведе в процедурата по придобиване на българско гражданство.
Преди него по 6500-7000 нашенци зад граница приемаха гражданство средно на година, сега те са 21000. „Ловки чиновници се възползваха от това, че нямаше определен краен срок за разглеждане на съответните документи. Ликвидирахме и „важната“ фигура на посредника, която създаваше силен корупционен елемент“, категоричен е Божидар Димитров. Историкът е убеден, че е разблокирал тази система, която по политически причини, заради протурската партия ДПС, в продължение на осем години е била затлачена.
Бившият вече министър, отговаряйки и за българите в чужбина, бил шокиран, че от 37 български училища в Молдова в нито едно не е имало дори и един компютър. Същият проблем е бил и в западните покрайнини в Сърбия. Оправният Димитров набързо навъртял няколко телефона и най-вече с дарения и почти без държавна помощ школата са били оборудвани със стотици компютри. Допълнително са доставени десетки хиляди книги и учебници пак със спомоществователството на родолюбци, които с години са чакали някой от държавата да им даде сигнал, че има нужда от средства за българските средища в странство.
Божидар Димитров е успял да уреди и свещениците ни в църквите зад граница да получават месечен доход от 500 евро, плюс безплатно ползване на апартаменти на посолствата.
Като отговорник и за вероизповеданията родолюбецът е удовлетворен от факта, че е издействал държавна субсидия от около 3,5 млн. лв. за молитвени храмове – 248 православни църкви, 17 православни манастира, 8 православни църкви в чужбина, 7 храма на други християнски вероизповедания (католици, протестанти) и 22 джамии. В самия край на службата си в правителството успява да уреди целеви субсидии – 460 хиляди лева за ремонт на протекли покриви на 11 молитвени дома. През лятото убеди МС и за други 420 хиляди лева за созополската църква, приютила мощите на Йоан Кръстител.
На шега той наричаше себе си и шестте си подчинени Свети Седмочисленици заради неуморната им дейност от „12 до16 часа в денонощието“.
