Ако се вярва на думите на ГЕРБ изборният кодекс е едно от най-епохалните постижения на парламентаризма в България изобщо. Истината обаче е, че това е кодекс на големите очаквания, които в крайна сметка останаха неизпълнени.
Едно от най-важните предизобрни обещания на ГЕРБ бе въвеждането
на реален мажоритарен елемент във вота за народни представители. Герберите смятаха да направят това чрез преференциален вот с нисък праг на преференциите. Идеята бе избирателите да имат право да отбелязват в листата кандидат на когото симпатизират от партията, за която гласуват. В случай, че този кандидат събере определен брой отбелязвания (преференции) той отива на по-предно място в листата. Обещанията на ГЕРБ бяха прагът на преференциите, при който настъпват размествания в листата да е 5-7%. Това напълно кореспондираше с мнението на експертите, според които преференциите работят ако прагът им е в тези стойности.
В първоначалния вариант на кодекса обаче са всеобщо изумление ГЕРБ записаха 20% праг на преференциите. А съпредседателят на ПГ на ГЕРБ Искра Фидосова най-нагло излъга, че никога не е говорила за по-ниски стойности. В последствие правната комисия свали прага до 12%, а в зала в крайна сметка бе прието да е 9%.
Герберите се бият в гърдите, че с този кодекс едва ли не ще решат почти всички проблеми, свързани с контролирания вот и купуването на гласове. Само дето точно във вота за народни представители направиха сериозна крачка назад в тази посока. Управляващите отмениха интегралната бюлетина и върнаха отделните бюлетини. Така отново дадоха простор за действие на добре познатите способи на индианската нишка и прочие. Обяснението на герберите е, че заради преференциалния вот в бюлетината трябва да бъдат изписани всички партии с всички техни кандидати. И ако бюлетината е интегрална тя би трябвало да е с огромни размери. Това, разбира се, е поредната плитка лъжа, тъй като при наличие на политическа воля не е проблем да се намери техническо разрешение на въпроса. От БСП яростно критикуваха връщането към отделните бюлетини. Истината обаче е, че в миналия мандат червените отказаха да въведат интегрална бюлетина във вота за евродепутати със същите аргументи, които сега използваха ГЕРБ.
Като най-важен текст срещу контролирания вот герберите изтъкнаха задължаването на избирателите да отбелязват своя вот само с хикс. Доста е съмнително дали това ще свърши работа, но е твърде вероятно да доведе до голям брой невалидни бюлетини. От ГЕРБ въвеждат и т.нар. модулни кутии. Управляващите все още не са обяснили какво точно ще представляват тези кутии, но идеята е избирателят да може да си взема от тях само по една бюлетина. А останалите да остават вътре в кутията, за да не може член на секционната комисия да следи бюлетините на коя партия намаляват и дали същата тази партия получава това, за което е платила. Дали това нововъведение ще доведе до резултат също е доста съмнително.
Ако има нещо хубаво в изборния кодекс то е фактът, че бяха въведени еднакви правила за всички партии, участващи във вота. Всяка от тях трябва да се регистрира сама в ЦИК, да събере 7 000 подписа и да плати 10 000 лв. депозит. Впоследствие регистрираните партии могат да влизат в коалиция. Сините и червените бяха категорични противници на новите правила. И това е съвсем нормално – в техните коалиционни редици от години са намерили подслон партии с по един файтон хора, които трудно ще съберат и 70 подписа за себе си. Изчистването на тези партии от активния политически живот е нещо, което избирателите у нас отдавна очакват.
Като цяло обаче с изборния кодекс ГЕРБ повтори пътя на своите предшественици. Всички те имаха много добри първоначални намерения да променят изборното законодателство към по-добро, но накрая промените бяха по-скоро козметични, а понякога и откровена стъпка назад. Изборният кодекс стана поредното неизпълнено обещание на ГЕРБ. Неизпълнените обещания на управляващите обаче отдавна не са новина.
