„Взимай и ще станеш машина“; „Ще кривиш железата в залата“; „За голяма сила и големи мускули трябва яко зоб”. Тези реплики не са някакъв нов жаргон. Това е начин на мислене и начин на живот на една особена таргет-група – химическите бодибилдъри. Младежи, които поглъщат анаболи с шепи, тласнати от жаждата за съвършено тяло. Това не са спортисти, изваяли мускулатура след много
часове труд, търпение и дисциплина в тренировъчните зали, а билдъри, които робуват на съмнителни модели за поведение, за които най-прекият път към успеха е т.нар. „зоб” – употребата на анаболни стероиди за ударно покачване на мускулната маса.
Простата истина обаче тази, че това по принцип са медикаменти, чиято употреба крие огромни рискове за здравето. Нерядко резултатът от безконтролната им употреба е фатален. Според правилата стероидите трябва да бъдат предписвани от лекар, продавани с рецепта и употребявани под квалифицирано наблюдение. У нас обаче, както и в много други сфери, реалността е друга. Тъжната истина е, че в България е по-лесно да си купиш анаболи, отколкото кутия цигари, а
интернет се е превърнал в аукцион,
в който най-безогледно се търгува с химия.
Нито една институция в страната не осъществява контрол върху продажбата на опасните вещества, никой не се наема да установи какъв е съставът на тези продукти, никой от дистрибуторите не разкрива какви са рисковете от употребата им и страничните ефекти. За хилядите потребители е видим е само крайният резултат – съвършено тяло. Цената обаче, която се плаща за постигането този идеал, винаги е твърде висока.
Според изследванията на редица световни медицински организации лицата, приемащи анаболни (андрогенни) стероиди, в дългосрочен план имат повишен риск от развитие на сърдечна дисфункция и сърдечна недостатъчност, могат да развият психична и физическа зависимост, атрофия, бъбречни и чернодробни нарушения, които водят до хепатит, тумори и кисти, промените в кръвните липиди, високото кръвното налягане, атеросклероза.....
"Не можем да дадем гаранции за живота на детето ви. Правим всичко по силите си, но....животът му вече е в ръцете на Бог. Ако Господ реши, ще ви го върне. Медицината е дотук."
Тези страшни думи още звучат
в главата на Яна Милева от Созопол. Тя е майка на 26-годишния Стоян Милев – един от хилядите младежи, поддали се на изкушението да опитат „химическия плод“. Резултатът само след приема на няколко хапчета обаче е чудовищен... В началото никой от медиците не се ангажира с прогнози за оцеляването му. За три месеца младежът претърпява пет операции. За да го спасят, лекарите изрязват повече от метър от червата му.
„Бях абсолютно здрав, а тези хапчета едва не ме убиха. Тренирах фитнес, като всички исках да съм в добра форма. В края на 2007-ма говорих с мой познат, който ми каза, че може да ми осигури хапчета за мускулна маса. Доверих му. И това беше фатална грешка”, разказва Стоян.
, разказва Стоян.Срещу 600 лева младежът получил цял фармацевтичен комплект – хапчета „Анавар", ампули „Дека" и „Параболантренабол” – анаболни стероиди за изгаряне на мазнини и натрупване на мускулна маса. Последният, по мнението на специалисти, е сред най-безопасните стероиди, с много ниска токсичност, подпомага белтъчния анаболизъм, рядко има странични ефекти и е предпочитан включително и от жени.
У нас обаче отново реалността е друга. Оказва се, че пазарът в България буквално е залят от
фалшиви стероиди с неясен произход,
произвеждани от самодейци в криминални лаборатории и чиято употреба може да превърне здрави хора в инвалиди.
Случаят в Созопол е показателен – полицаи установили, че в града рисковите стероиди се разпространяват от 18-годишно момче, което само се провъзгласило за капацитет в сферата на бодибилдинга. Същият този „експерт“, без да има каквито и да е познания по медицина, даже изготвил и специална програма, която Стоян трябвало да следва, за да натрупа мускули – на принципа на т.нар. „пирамида“.
Дозите трябвало да се приемат в следния цикъл – по две хапчета „Анавар” дневно през цялата първа седмица, втората – по четири на ден, и така докато достигна до десет хапчета дневно. Останалите препарати били инжекции, които трябвало да си бие мускулно.
„Изпих само 4 - 5 хапчета и паднах на легло. Болката в стомаха беше неописуема. Ходих на лекари, но никой не се наемаше да каже какво ми има. Даже в началото докторите се съмняваха за гастрит или язва. И изведнъж се срутих. Приеха ме по спешност в болницата. Оперираха ме в три и половина през нощта. Всяко забавяне щеше да бъде фатално“, разказва Стоян.
разказва Стоян.Лекарите установили какво е действителното му състояние едва след като отворили стомаха му при първата операция. Тогава в организма му били открити още неразтворени таблетки „Анавар“. Препаратът бил толкова силен, че
пробил тънките му черва,
кръвта нахлула във вътрешните му органи, започнала да се съсирва и да образува тромбози.
Експертизата, изготвена от специалисти от Варна, е категорична:
в случая със Стоян точно приемът на тези химически субстанции е причинил рязкото влошаване на здравословното му състояние. И докато се е възстановявал от Анавара, младежът научил, че не е единственият, пострадал от химическата субстанция. В болницата във Варна било прието още едно момче със същата симптоматика. За съжаление него лекарите не успели да спасят. Само след дни Стоян научил, че и друг – 17-годишен младеж в Пловдив, е починал след употреба на Анавар-менте.
„Никой не вярваше, че Стоян ще оцелее. Но момчето ми успя да се пребори. Сега ще търсим с всички сили и средства възмездие за тези хора, които стоят в дъното на тези злини, да бъдат наказани. Правим го не само заради сина ни, но и за всички онези младежи, които вече са пострадали или сазастрашени от безконтролното разпространение на анаболи. Защото тези вещества са като наркотиците. Наясно съм, че се изправяме срещу наркобосове, които имат интерес държавата да нехае за този проблем “, казва майката на Стоян.
казва майката на Стоян.В момента в Бургаската районна прокуратура се води
първото по рода си дело
за незаконно разпространение на рискови вещества. То е по чл. 133 от Наказателния кодекс – за причиняване на тежка телесна повреда по непредпазливост и е срещу 21-годишния Стоян Вълков – дилърът на анаболните стериоди. Разследването обаче буксува. А причината за това е фактът, че в България правната уредба на статута на анаболните стероиди е мъглява. И до този момент, въпреки десетките официално регистрирани случаи на смърт или тежки физически увреждания след употреба на подобни препарати, описани в медицинската практика, няма нито един човек, съден за притежание, разпространение, производство, внос или износ на анаболи.
Факт е, че това е пазарна ниша, която години наред работи и инкасира беснословни печалби, функционирайки с неизяснени правила. Факт е и че държавата безхаберно продължава да поддържа неизяснения статус. И причината за това се оказва съвсем проста – анаболните стероиди просто не фигурират в списъка на забранените лекарствени средства, нито в който и да е друг списък. Това от своя страна дава възможност тези вещества да се произвеждат или внасят в страната ни полулегално или напълно незаконно, без никой да контролира техния действителен химически състав.
„За какво нарушение можем да говорим, като няма забрана”, аргументират се търговци. Така реално дори и правораздавателните органи за заловят някого, няма да знаят какво да правят и по кой член да го съдят, като въпросът изобщо не е правно изяснен. И е спорно дали стероидите могат да се квалифицират като лекарства, тъй като не са одобрени за такива.
, аргументират се търговци. Така реално дори и правораздавателните органи за заловят някого, няма да знаят какво да правят и по кой член да го съдят, като въпросът изобщо не е правно изяснен. И е спорно дали стероидите могат да се квалифицират като лекарства, тъй като не са одобрени за такива.Кой изпусна духа от бутилката?
Оказва се, че пътят на безконтролната търговия със синтетични субстанции в България е трасиран още през 2001 г. с подписа на един министър от правителството на Иван Костов – стоматологът Илко Семерджиев. Малко преди края на мандата на кабинета Семерджиев тихомълком прави скандална поправка в наредба № 30 на Министерски съвет за реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти. Така с нова наредба № 4 от 15 януари 2001 г. година той изключва анаболните стероиди от приложението в списъка на забранените медикаменти.
“Правният абсурд е, че тези препарати са опасни, също толкова, колкото наркотичните вещества и като всички от този род трябва да са под разрешителен режим. Но щом не фигурират в приложението на наредбата за контрол върху рисковите вещества, не можем да извършим конкретни действия по преследването на това престъпление - а именно разпространението на рискови вещества. Написали сме сигнални писма, уведомили сме ВКП за попълване на такива празноти, но не разполагаме с някаква законодателна инициатива”, казва Евгени Узунов, говорител на Бургаската районна прокуратура.
, казва Евгени Узунов, говорител на Бургаската районна прокуратура.Дали в действията на д-р Семерджиев има недоглеждане или в случая може да се говори за зле прикрита защита на корпоративни интереси на вносители, търговци, за скрит лобизъм, който обслужва интересите на шепа бизнесмени, инкасиращи огромни печалби от бизнес с отрови – това засега може да установи само съдът, и то, ако бъде сезиран за това. Истината сега обаче е, че държавата напълно е абдикирала тотално от задължението си да следи за здравето на хората и изобщо не й пука какво се случва със собствения й народ. А когато законите на медицината изгубят значение, започват да действат пазарните механизми.
, разказва Стоян. разказва Стоян. казва майката на Стоян., аргументират се търговци. Така реално дори и правораздавателните органи за заловят някого, няма да знаят какво да правят и по кой член да го съдят, като въпросът изобщо не е правно изяснен. И е спорно дали стероидите могат да се квалифицират като лекарства, тъй като не са одобрени за такива. , казва Евгени Узунов, говорител на Бургаската районна прокуратура.
