Напоследък отново се заговори да се премахнат или преместят безчетните стари комунистически паметници, символи на тоталитарното време. Противниците на тази идея се аргументират, че с преместването на червените монументи в музеите на комунизма сме щели да пренапишем историята и да се подменят събитията от миналото.
Това са абсурдни твърдения, защото не паметниците са тези, които раждат миналото и не те пазят автентичната летопис. Феновете на тоталитарните времена забравят, че именно техните любимци пренаписваха историята и горяха истинната литература. Днес това не може, а и не бива да се случва.
Монументите не пишат история. Тяхната основна задача е да възпитават в новите поколения почит към определени личности и събития. Така че както в центъра на немските (а и българските) градове няма да видим фашистки символи и истуканите на Хитлер и Гьобелс, по същия начин не бива да толерираме осъдения със закон и в България, и в ЕС комунистически режим с монументите на разни Альоши и съветски „освободители“, командвани от масовия унищожител на човеци Йосиф Висарионович Сталин.
Докато българската нация и новите й поколения продължават да бъдат връщани с носталгия назад от (пост)комунистическия ни елит, няма как да напреднем в развитието си и да настигнем страните от Европа.
