В пета глава на книгата „Развитие на иранската държавност при управлението на аятолах Хомейни“, издадена с парите на иранското посолство и представляваща откровена и яростна пропаганда, насочена против демократичните евроатлантически ценности, любознателният читател може да прочете: „Средствата за масова информация служат да разпространяват ислямска културас цел усъвършенстване на ислямската революция”. В тази
високоблагородна задача се е заела и регионалната библиотека в Бургас, която е включила във фонда си това издание. Любопитно е да се знае, кой решава кои книги да се закупят и съобразно какъв читателски интерес се прави този избор.
Иначе томовете на Живков и червените идеологически величия си стоят по библиотечните рафтове като едно време и ако се поразровим, сигурно ще открием още някоя друга я расистка, я маоистка книжица, понеже „контролът” на постъпващата литература явно е занижен. В случая не поставяме под съмнение компетентността на редовия библиотекар, но явно „главата на рибата” е причина нещата да замирисват… Шефката на библиотеката е Наталия Коцева. Нейни подопечни споделят, че тя е държана вр.и.д. в продължение на месеци и години от бившата зам. кметица по културата и бивш червен евродепутат – Маруся Любчева. Е, не е ли ясно в случая кой ще спечели след това „конкурса”, проведен за шеф на тази културна институция?! Стари административни номера са това, наследени от червените номенклатурчици на тоталитаризма. Помним я още тази вероломна „кадрова” политика да не се назначава най-кадърният, а натегачът, номеклатурният запъртък, доносникът, парашутиста, спуснат от родата… Коя впрочем е родата на Коцева? Нейният съпруг е арх. Коцев – бивш главен секретар на Областна управа и настоящ председател на Контролния съвет на САБ. Навремето той се бе прочул с това, че бе намушкан в седалищните части от двама забулени с качулки непознати в близост до местоработата му. За него се говори, че е член на бургаската масонска ложа. Впрочем, нормално е архитект да членува при зидари – нали у нас всичко се схваща буквално…Доколкото ми е известно, шефката Коцева пък членува Общество за духовни изяви (ОДИ), в което болшинството от членовете са бивши комсомолски кадри, които сега са я ударили на езотерика. От обръщението „другари и другарки”, сега те са преминали към „моята духовна сестра/брат/”, или “духовната ми учителка”, и пр. „Братските” им отношения са си тяхна работа, но когато започнат да се опитват да влияят върху обществени процеси, нещата загрубяват.
Защото зад мазната човеколюбива реторика, загриженост за културата и пр., стои обикновен кариеризъм. Нищо лошо – нека се усъвършенстват, но не за сметка на обществените ресурси. Тяхната подмолна благотворителност е ясна: „с чужда пита –майчин помен”. Миналата година например по инициатива на „духовните” люде бе сменен статута на националната награда за литература „Златен пегас” и тя бе връчена посмъртно на бивш комсомолски кадър, прокурор и ротарианец. Ето пример как реваншистки действат нашите момчета и момичета – бивши комсомолци, организирани днес в тайни благодетелски групировки, много от тях и перачи на парите от червените куфарчета. Пак по предложение на член от ОДИ, тази година общината подпомогна с 1500 лв. издаването на книга на бургаска журналистка, а отскоро и преподавателка във университета „Асен Златаров”, добила известност в града като агент Димана, след като бе разконспирирана като бивш щатен сътрудник на ДС. Тези хора лустрация не ги хваща, даже и в моралната сфера, впрочем няма и воля за такава! Между другото комунизмът не е по-малко мракобесен и от радикалният ислямизъм! „А които си приличат – се привличат“. Идеята ми е, че реставрацията и реабилитацията на комунизма, която почва отгоре, първо се проведе на икономическия фронт, където червената буржоазия приватизира до шушка народното богатство, а сега под патронажа на Гоце тече и на културният. Така наречените „творчески съюзи” са предимно наследници на старите комунистически организации в новите условия. Навсякъде, където успеят, подмолно пробутват своите. А какви ги вършат техните по стар табихет се вижда…
