Когато бях ученик, в гимназиалния курс съществуваше учебен предмет „Основи на Дарвинизма”, по който изучавахме „великата теория” на тариката Лисенко, чрез която императивно ни набиваха в съзнанието т. нар. „яровизация на телетата”. Според „учения” новородените животни трябва да се поставят при най-сурови условия за живот – студ, непълноценно хранене и пр., и което оживее, то се отглежда и разпложда. Пепел ми на перото, но днес съзирам една ширеща се у нас
„яровизация на българите”.
И това се случва, защото просто нашата държава за жалост вече няма никаква социална политика. Всъщност, то вече и държава почти няма. Това, което е останало като съвкупност от правителствени учреждения позорно престана да се интересува и да се грижи за своите поданици, заробени от неолибералната политика на група ренегати и съвременни еничари. „Северноатлантическите ценности” изкристализираха в неофашиския план „Ран-Ът” и се превърнаха в реформи на прехода. Никога българското население не е било използвано така безпощадно като експериментален човешки материал. След дългогодишни, но напълно провалили се реформи в здравеопазването, българинът е оставен на доизживяване или още по-цинично – на естествен подбор, т. е. яровизация. НЗОК плаща само за „евтини” операционни методи, остарели и рискови при това; за екстри се обявяват болкоуспокояващите лекарства, упойките и „ефективните” антибиотици. В немалко болници се спря даването на бельо и храна. В Разград например по кофичка кисело мляко и тестена закуска получават единствено психично болните, туберкулозните и социално слабите. Като студенти едно време учехме, а и по-късно като лекари прилагахме т. нар. „лечебно хранене” с диетите на Певзнер и др. Но днешните чиновници с медицински дипломи едва ли са чували как трябва да се хранят бъбречно-чернодробно-стомашно болните. Сътвориха се и „клинични пътеки”, както и лимити за болничен престой и дори за спешна помощ, средствата за която тази година се намаляват с 50 %. Здравното министерство наскоро ни уведоми, че от началото на 2011 г. Българските граждани трябва сами да определят дали се нуждаят от спешна животоспасяваща помощ или само от неотложна медицинска намеса.
„За територията на България ние имаме над 400 болници” – се биеше в гърдите недоразумението-ексминистър Анна-Мария Борисова. И реши те да станат по-малко. По последни данни остават само 120 лечебни звена. „Най-голямата тежест на икономическата криза се прехвърля върху болните и бедните хора” – така коментира тези налудни идеи д-р Стойчо Кацаров, член на ръководството на Центъра за защита правата в здравеопазването. В Международния консенсус за лечение на острия миокарден инфаркт и изобщо за коронарната болка се казва, че „Идеалният случай е пациентите да пристигнат в спешното звено до 1 час след появата на сърдечната болка”. Само че нашите „здравни мениджъри” решиха да намалят чувствително средствата за лечение по кардиологичните клинични пътеки, а Министерството на финансите въведе лимит върху парите за модерно лечение на болни от остър инфаркт на сърцето от 5 400 на 4 400 лв. на човек, като отпуснатият лимит е за около 2 800 болни. Средногодишно обаче у нас от остър инфаркт боледуват около 10 000 души.
Оправданието е „Няма пари”. В същото време бедна България плаща средно по 15 милиона долара месечно за издръжката на контингента от български войничета, които се бият като наемници в Ирак и Афганистан за нуждите на неоколониализма. В бюджета ни за тази година са предвидени почти 1 милиард лева за несъществуващата ни армийка, а министър Аню Ангелов настоява за още 1 милиард и 200 милиона за закупуването на нови (втора ръка) изтребители. Да не говорим за грандоманските проекти за Софийски Лувър, стадиони и издържането на народните ни представители и политици… В същото време по данни на ЕВРОСТАТ страната ни е водеща по смъртност в Европа и е на първо място по сърдечно-съдови заболявания на Стария континент. При това средната продължителност на живота у нас е спаднала с 6-7 години.
В серия от статии моят колега д-р Рашко Хаджиев прави ужасяваща диференциална диагноза между „здравеопазване по европейски” и „здравеопазване по български”. Според европейската здравна доктрина – изтъква той – здравеопазването не е услуга, а право на пациента! Лекарствата не са обикновена потребителска стока, затова не трябва да се облагат с ДДС, а пациентите не бива да се разглеждат като обикновени потребители. Грижата за опазване и укрепване на тяхното здраве се дължи по силата на Конституционно гарантирано право – право, което е неотнимаемо и неотменимо. Разписано е в основните закони на всички страни от ЕС, както и в чл. 52 от Конституцията на Република България. А правото, както е известно в правовите държави, не може да се осъществява срещу заплащане! И ако разнищим нашия Закон за здравното осигуряваме, с просто око ще видим, че повечето от текстовете му нямат нищо общо със здравето, нито с осигуряването, а само с администрирането и номенклатурата на НЗОК. Оказва се, че съвременните ни еничари и майкопродавници са оттеглили държавата от нейните конституционни задължения. А здравната ни реформа не е нищо друго, освен един планиран геноцид. Тя е античовешка, защото по същество лишава от медицинска помощ малките градчета, селца и целите селски райони. Нерентабилните болници в тях не можели да се впишат в клиничните пътеки! Нима спасяването на един човешки живот може да е нерентабилно?!
От българския народ упорито се крие, че в Унгария например за лечение и престой в болницата не се плаща нищо. Че лечението и профилактиката са безплатни за всички французи, които плащат от 10 до 50 % от стойността на предписаните им лекарства, а пенсионерите, инвалидите, социално слабите и децата във Франция не плащат абсолютно нищо… Подобни здравноосигурителни системи функционират във всички страни на ЕС. Европейските норми са израз на последователна социална политика, защото в Евросъюза имат нужда от здрави и читави граждани.
Спасението у нас е не провеждането на здравни „реформи”, а спазването на правовия ред и върховенството на закона. Коренът на злото е именно превръщането на Конституцията ни във фиктивна норма. Защото нашите реформи на практика суспендират неотменните конституционни права на всеки български гражданин. И е прав депутатът доц. Минчо Христов, който смята че „досегашните министри на здравеопазването и ръководители на НЗОК трябва да бъдат предадени на съда в Хага и да бъдат съдени за геноцид срещу собствения си народ”.
