Вещицата от приказката “Снежанка и седемте джуджета” хванала вълшебното огледало в ръка и попитала:
- Огледалче, огледалце, я кажи – коя е най-красива на света?
Огледалцето отвърнало:
- Ако се дръпнеш да видя, ще ти кажа.
Вулгарността на тази кавърверсия на известната на всички приказка на братя Грим е повече от очевидна. Проблемът обаче не е в това, че нашият жизнерадостен народ е винаги готов да превърне и най-голямата трагедия във виц. Проблемът е в това, че вече твърде много хора у нас са убедени, че в дома си премиерът Борисов има точно такова огледалце, пред което всяка сутрин се изправя и пита:
- Огледалце, огледалце, а кажи – пич ли съм аз ли и не съм?
И огледалцето всяка сутрин, досущ като Изпълнителната комисия на партия ГЕРБ, послушно отговаря:
- Пич си, бат Бойко, пич, та дрънкаш.
То всъщност точно за дрънкането и иде реч...
Вече десетина дена няма ясен отговор на въпроса истинни ли са или не са разпространените като СРС-та разговори на депутати, висши държавни чиновници и на самия Борисов, в които става дума за обикновен властови протекционизъм над поредните приятелски кръгове.
Народът отдавна го е казал: “Вече не срамно да напълниш гащите. Човешко си е и се случва. Срамното е, ако не можеш да се обършеш!” За никого не е тайна, че всички, управлявали тази страна през последните двадесет години си имаха такива кръгове, на които под една ли и друга форма даваха най-тлъстите парчета от държавната баница. Но това е една от същностните гримаси на демокрацията, при това характерна далеч не само за нейните проявления по нашите земи. Там обаче, в белия Запад, си има някои правила, които всички – щат, не щат – спазват. Ако хванат някой, който е напълнил гащите по приятелска линия, пред него има три възможни линии на поведение. Първата е веднага да изпищи, че не е вярно и съответно да го докаже. Втората е да си признае греха и да си подаде оставката. А третата е да замаже повече или по-малко сполучливо с опашката.
Въпреки добре изразената си словоохотливост
обаче родният наш премиер Борисов не прави нито едното, нито другото, нито третото. Прави четвърто – държи се като обиден първокласник и пита и ще пита: “Вие вярвате ли ми или да?” В резултат на което парламентът и съвкупният български народ ще са принудени да забравят за още няколко дни неотложните си проблеми, за да бъде почесано добре самочувствието Бойково и да се очертае отново съществуващата от година и половина време насам привидност, че всичко си е на мястото и че всичко е правилно.
За какво обаче иска Борисов вот на доверие от Народното събрание? По първата от трите конституционните възможности - за цялостната политика на възглавяваното от него правителство. Дайте да се разберем обаче - за каква политика обаче става дума?
Единствено и само за политика на обещания.
Обещаваме да построим магистрали, обещаваме да се справим с организираната престъпност, обещаваме да приложим такива и такива антикризисни мерки, обещаваме реформа в здравеопазването, на пенсионната система, обещаваме, че нашите депутати ще бъдат най-примерните... И тъй нататък, и тъй нататък. Само дето и с въоръжено око не може да се открие каквото и да е позитивно развитие в споменатите и в други области на иначе щедрото герберско обещаване. В този смисъл резултатът от вота да доверие ще бъде един единствен – след като вече ни обещаха всичко, ГЕРБ и бате ви Бойко ще се сдобият с възможността още най-малко шест месеца да ни обещават, че в бъдеще ще ни обещаят още по-хубави неща.
Това, разбира се, ако в последния момент на Волен Сидеров не му хрумне, че сега е моментът да поиска я някой добър пост за своите партизани, я някое посланическо място, я одържавяване на електроразпределителните дружества...
Само че по същността си този вот на доверие
твърде много прилича на едно обикновено казармено упражнение, наричано: “Строй се, преброй се”, при което всеки вдига лапичка, казва си номерчето и в крайна сметка става кристално ясно, че всъщност няма никакво питане и цялата тази работа въобще не излиза извън рамките на обикновено аритметично действие.
С твърде лоши последствия обаче. На първо място, формално, в следващите шест месеца никой в парламента няма конституционното право да иска вот на недоверие на правителството по проблема с разпространените подслушани разговори и въобще по темата за СРС и начина на тяхната употреба по герберски. И това, забележете, става преди някой да е потвърдил или отрекъл истинността на записите. Тоест, ако примерно два дни след вота на доверие се окаже, че скандалните разговори действително са били водени в тяхното сега известно съдържание, няма парламентарна процедура, по която да се поиска оставката на това правителство.
На второ място, това е
чиста проба индулгенция
за това, че водената от правителството на ГЕРБ и лично от Бойко Борисов политика, чиято същност бе пояснена вкратце по-горе, е единствено правилната за нашата страна и за настоящия исторически момент. Индулгенция, която премиерът има ще развява дълго, включително и в Европа - така, както в началото на мандата си развяваше пред телевизионните камери и в парламента купища листа листа, доказващи уж ужасяващо престъпната дейност на бившата вече Тройна коалиция. Истинската същност на това, до която вече все по-трудно стига поради ескалиращата герберската логорея, е, че тази индулгенция е напълно фалшива. По простата причина, че електоралните реалности днес са коренно различни спрямо тези през юли 2009 г. и определено не кореспондират със сегашното съотношение на политическите сили в парламента.
На трето място, и това вече е най-лошото и най-страшното, предрешеният вот на доверие в четвъртък ще официализира нещо, което година и половина неотклонно се изграждаше и което бяхме позабравили в двадесетте години демократично развитие на България.
Това е понятието “режим”.
Режимът на Борисов. Личният режим на Борисов. По този повод спомнете си режима на Тодор Живков в миналото, помислете върху режима на Лукашенко в Беларус сега, върху режима на фамилията Ким в Северна Корея – само три от безкрайната поредица срамни за човешката цивилизация от ХХ и ХХI век примери на погазване на демокрацията. А щом е така, то всякакви коментари и всякакво мислене стават напълно излишни.
