През последните 20 години, когато настанилата се в страната ни демокрация запретна ръкави и се зае с прокарването на героични реформи в обществото ни, неведнъж се правиха опити да се приемат и нови закони за опазването на българския език. Уви, тези проекти така и не успяха да стигнат до окончателно гласуване в пленарната зала и в родната ни реч победоносно продължи да нахлува
многобройната армия от чуждоземни слова, превземаща необезпокоявано и дотогава омайната ни лексика. Поредна война с чуждиците наскоро поведе казанлъшкият депутат Емил Караниколов, който замисля нов Закон за чистотата на българския език. Според него той дотолкова вече е станал неразбираем, че дори „често бабите не могат да разберат какво им говорят внуците“.
Интересното е, че с настъпването на новата година кървави сражения с англицизмите подеха и някои други нации. Би Би Си съобщи, че китайското ръководство е забранило на медиите да използват чужди думи и ако все пак се наложи подобна употреба, тя трябва да бъде придружена с обяснения на великия език на народа Хан. Извън закона е обявен и т. нар. „чайнглиш“ – един вид китаизиран анлийски, уродлив хибрид между двата езика.
Освен в Китай, с разработването на национална езикова доктрина здраво са се заели и комшиите ни край Босфора. Ресорната комисия на турския парламент предложи неотдавна радикални промени в законодателството. Директивите са да се създаде туркоезично програмно осигуряване за компютри, интернет и джиесеми. Нещо повече – Анкара буквално засенчва тоталитарен Пекин в опитите си за рестрикции спрямо „замърсяването“ на турския език. Така например битува идеята да се сменят чуждите имена на улици, градове и дори на телевизионни компании. В медиите пък се планира създаването на специални отдели, които да следят за използването на неподправена родна реч. Известни с ориенталската си наглост и безпардонна агресивност, турците настояват езикът им да бъде благословен като официален език в ООН! А парламентаристите им се тръшкат външно министерство да разпрати ноти до всички акредитирани в Турция дипломатически мисии, с които да им се размаха пръст, че „незачитането, забраната или пренебрегването на турския“ ще бъде смятано за враждебно действие! Аферим, комшулар! Туй ще рече ли, че евентуалната забрана на новините на турски език в страна, където официалният език е българският, ще се тълкува като „враждебно действие“? И как ще се възприеме изхвърлянето на турцизмите от българския речник например? Може би като вербален атентат срещу днешните наследници на Високата порта!
Във всички случаи, без разбира се да изпадаме в подобни смехотворни крайности, ще е срамота да не се предприемат най-сетне и у нас реални и радикални добре обмислени стъпки за съхраняването на нашия „език свещен“ чист и неопетнен. Че то, както е тръгнало, май само той ще ни остане след настъпването на задаващия се икономически, етичен, морален и какъвто още щете фалит на държавата. И единствен въздържането от словоблудство с него би могло да спаси народа ни от тоталната девалвация на националното му достойнство.
