За съжаление фактът, че името на депутата Емил Караниколов, който се е наел с поредния проект за езиков закон, не фигурира сред членовете на постоянната комисия по културата, гражданското общество и медиите (където по презумпция би трябвало да се творят подобни актове!) подсказва, че иде реч за... самодейност. Нещо от рода: „Аз да го плесна пред медиите, пък те, докато се усетят, вече ще са ме
сложили пред камерите и микрофоните“.
Впрочем Караниколов не за пръв път постъпва по този начин – пак той преди време искаше кандидатите за народни представители да минават на психопреглед.
В случая обаче въпросът не е за подценяване – иде реч за езика свещен на моите деди, ако си позволим препратка към класиката. Където всяко влизане с подковани чепици или с неизмити крака може да доведе до такива вреди, че бедно ни е съзнанието колко време ще мине за излекуването на раните.
Не от любов към статистиката, а защото явно някой е решил, че светът започва с неговата поява на парламентарна банка, ще си позволя да припомня: законопроекти в тази посока има доста. Някои от тях (на проф. Любен Корнезов, на поета – депутат Драгомир Шопов и на Алекаснъдр Пиндиков) дори бяха приети на първо четене. Ще припомня, че преди тях поетът с китара и ярък националист Гинчо Павлов също предлагаше сходни текстове, нещо повече – неговите бяха написани от членове на Съюза на българските писатели. Последният, за когото имам по-пресен спомен е законопроектът на нововремеца Емил Кошлуков.
За 20 години преход се натвориха половин дузина, ако не и отгоре, предложения. Слава Богу, нито едно от тях не мина. Нищо че и предходните вносители се аргументираха с аналогични закони в някои от страните – членки на ЕС, като Франция например, където закон за чистота на езика действа още 1975-а година. И не минаха не защото бяха некадърно написани от юридическа гледна точка, а защото в обществото ни има ясна нагласа, че не можеш един жив процес да го напъхаш в прокрустовото ложе на параграфите и алинеите. Както и че използването на изрази като иванбогоровото „драсни-пални клечица” наместо чуждицата „кибрит” няма да реши проблемите с опростачването и омърсяването на езика. Да отварям ли спомена за премиерската изцепка от миналото лято „Да геее го у цървула, на мен ще ми вика пожарникар“!
В едно от многоборйните си интервюта преди време Караниколов твърди, че настолна книга му била „Приказка за стълбата” на Смирненски. И че непрекъснато я разлиствал, за да не забравя за хората, с които се срещал. Не зная защо, но се сетих за една шега от Любен Дилов-син. Пак за стълбата. Ама от кокошарника. Която хем е къса, хем я цялата в курешки. И накацалите на по-долните пречки виждат отгоре си само цвъкащи задници.
