Каква я натворихме досега в... курника


Каква я натворихме досега в... курника
Емил Караниколов
27 Януари 2011, Четвъртък


За съжаление фактът, че името на депутата Емил Караниколов, който се е наел с поредния проект за езиков закон, не фигурира сред членовете на постоянната комисия по културата, гражданското общество и медиите (където по презумпция би трябвало да се творят подобни актове!) подсказва, че иде реч за... самодейност. Нещо от рода: „Аз да го плесна пред медиите, пък те, докато се усетят, вече ще са ме



Автор: Христо Христов

сложили пред камерите и микрофоните“.

Впрочем Караниколов не за пръв път постъпва по този начин – пак той преди време искаше кандидатите за народни представители да минават на психопреглед.

В случая обаче въпросът не е за подценяване – иде реч за езика свещен на моите деди, ако си позволим препратка към класиката. Където всяко влизане с подковани чепици или с неизмити крака може да доведе до такива вреди, че бедно ни е съзнанието колко време ще мине за излекуването на раните.

Не от любов към статистиката, а защото явно някой е решил, че светът започва с неговата поява на парламентарна банка, ще си позволя да припомня: законопроекти в тази посока има доста. Някои от тях (на проф. Любен Корнезов, на поета – депутат Драгомир Шопов и на Алекаснъдр Пиндиков) дори бяха приети на първо четене. Ще припомня, че преди тях поетът с китара и ярък националист Гинчо Павлов също предлагаше сходни текстове, нещо повече – неговите бяха написани от членове на Съюза на българските писатели. Последният, за когото имам по-пресен спомен е законопроектът на нововремеца Емил Кошлуков.

За 20 години преход се натвориха половин дузина, ако не и отгоре, предложения. Слава Богу, нито едно от тях не мина. Нищо че и предходните вносители се аргументираха с аналогични закони в някои от страните – членки на ЕС, като Франция например, където закон за чистота на езика действа още 1975-а година. И не минаха не защото бяха некадърно написани от юридическа гледна точка, а защото в обществото ни има ясна нагласа, че не можеш един жив процес да го напъхаш в прокрустовото ложе на параграфите и алинеите. Както и че използването на изрази като иванбогоровото „драсни-пални клечица” наместо чуждицата „кибрит” няма да реши проблемите с опростачването и омърсяването на езика. Да отварям ли спомена за премиерската изцепка от миналото лято „Да геее го у цървула, на мен ще ми вика пожарникар“!

В едно от многоборйните си интервюта преди време Караниколов твърди, че настолна книга му била „Приказка за стълбата” на Смирненски. И че непрекъснато я разлиствал, за да не забравя за хората, с които се срещал. Не зная защо, но се сетих за една шега от Любен Дилов-син. Пак за стълбата. Ама от кокошарника. Която хем е къса, хем я цялата в курешки. И накацалите на по-долните пречки виждат отгоре си само цвъкащи задници.



В категории: Образование , Коментари , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки