Десетки родители от жилищния комплекс „Левски” във Варна са поставени в абсурдната ситуация да търсят сами помещение за детска кухня. Това освен унизително за тях, е и застаряващо здравето на децата им, тъй като сред зима са принудени да изминават километри до най-близкия пункт за раздаване на храна.
Фарсът настана, след като кухнята, която действаше дълги години под блок 18, замалко не премаза човек. Сама по себе си тя бе най-неподходящото място за
подобна дейност – изградена от ламарини, под прозорците на 15-етажния блок, който се ползва за студентско общежитие. Майки и деца се редяха там сред фасове и непрекъснат страх
нещо да не се стовари върху главите им.
Най-големият ужас наставаше при вятър, когато ламарините се разхвърчаваха. При подобен инцидент преди година огромна метална плоскост замалко не падна върху човек. Тогава кухнята затвори, а никой в община Варна не му мина през ум да отвори нова на близко място.
Тези дни родителите се активизираха и получиха неочакван отговор – да намерят сами помещение. И то евтино, тъй като общината нямала пари. За предпочитане – под 100 лв. наем на месец. В този район дори гараж с размери три на два метра върви двойно повече. Майки с колички обаче обикалят и разпитват. Какво друго да направят?
„Кметът и съветниците какво си мислят, че някой ще гласува за тях ли? Нито за ГЕРБ, които допускат подобни безобразия, нито за Кирил Йорданов ще дадем глас при такова отношение”, заяви 24-годишната Йорданка Стоилова. Тя всеки ден изминава два километра с бебешката количка, за да набави храната, която по закон й се полага. Тази храна се смята за неотменима социална грижа, която държавата полага към най-малките. Йорданка разказа и за един друг проблем – общината се помъчила да задължи майките да носят пластмасови съдове. Това безсмислие е било бързо
прекратено след родителска подписка.
Случката с липсващия пункт в квартал „Левски” показва принципното отношение на община Варна към детските кухни. Наскоро бяха затворени други две.
В занемаряването на пунктовете родители подозират не само чиновнически мързел. Раздаването на детска храна е дейност, от която не може да се печели, общинските помещения могат да бъдат ползвани за къде-къде по-печеливши нужди. Но в нехайството прозира и стремеж да се толерират набиращите скорост частни детски кухни. Пак става дума за пари.
