Георги Петров от Бургас не е известен на широката общественост. Името му не е на някой виден политик, нито пък на крупен бизнесмен. Затова за смъртта му няма да има даже отметка в нито една новинарска емисия по родните телевизии. Няма да прочетете и във вестниците, че на 1 февруари няколко души близки и колеги погребаха един мъж на 48 години, починал от инфаркт. Два дни по-рано Георги
изпратил децата си на училище и тръгнал да се регистрира на борсата за безработни. Сърцето му спряло да бие до входната врата. Месец преди това мъжът получил предизвестие – съкращават го от работа – без причина, без мотиви, без право на обезщетение. След близо 20 години трудов стаж в най-голямата нефтена рафинерия в България.
Петров не е изключение. Здрави, прави мъже рухват след години работа в отровна среда и системен психически тормоз, след постоянни гаври от страна на ръководството на „ЛУКойл Нефтохим Бургас“АД и демонстративно незачитане на българските закони, казва Димитър Андреев, инженер по образование и довчерашен служител на обслужващата техническа фирма към комбината „Балкани ЛК“ЕООД.
През ноември миналата година той и хората от бригадата му в ремонтния цех изпратили до гробищата още един приятел със същата диагноза - инфаркт. Николай Иванов си отишъл от тоя свят на 50 години, половината от които изкарал в рафинерията. Не понесъл вестта за масовите съкращения в завода, някой му подшушнал, че и неговото име е в черния списък на набелязаните за изгонване. След месец безрезултатно лечение в Бургас, той бил пренасочен към болница в София. Човекът починал на влизане в столицата. А като награда за преданата му дългогодишна служба, шефовете на „Лукойл“ „подпомогнали“ опечаленото семейство с 500 лева. Еднократно, за погребението.
Само за последните 3 месеца от „Балкани“ бяха изритани над 500 души, при числен състав близо 1 300 работници до 2007 г. Викат ги на тумби пред личен състав и без никакви обяснения им дават да разпишат заповеди за съкращение. Тези, които отказват, ги плашат с дисциплинарни уволнения, добавя Добрин Любенов, който е работил до скоро в комбината като шлосер.
Той и Димитър Андреев са първите бивши кадри на управляваната от руснаци рафинерия, осмелили се да си търсят правата, които им се полагат по конституция и според българското законодателство. И водят дела заради неправомерното им съкращение.
Те, както и останалите служители на „Балкани“ имат подписани трудови договори с „ЛУКойл Нефтохим – Бургас“. Когато през 2005 г. ремонтната дейност е отделена в самостоятелна фирма „Балкани“, това по никакъв начин не е отразено в работните досиета. „Получава се така, че сме назначени от едно юридическо лице, а ни уволнява друго“, недоумяват изгонените.
Това обаче далеч не е първото нарушение на руснаците, които са си изградили у нас държава в държавата и съвсем необезпокоявано вършат каквото си искат. За нарушаване на правото нефтохимици да членуват избран от тях професионален синдикат ДЕСАНТ алармира още през лятото на миналата година. Когато „Лукойл“ започна да мачка тези, които не искат да членуват в „правилния“ профсъюз натрапен от Русия. Поддръжниците на КТ“Подкрепа“ и КНСБ, например, били лишени от купони за храна, от допълнителни дни към отпуските, заради вредния труд, от социални привилегии като възстановяване във фирмения профилакториум в бургаския квартал „Банево“ (според източник на вестника, почивната база, заедно със санаториума е била продадена на вътрешен човек в „ЛУКойл“ в началото на януари).
В ремонтния цех пък по преценка на шефовете, работниците от една година са оставени без вода. Въпреки, че работят в химическо производство и водата е задължителен елемент от дейността там. За да има все пак какво да пият, шлосерите и техниците купили със свои средства няколко диспенсъра за вода. Които, разбира се, не ставали за миене.
Защо е това масово съкращение, производства ли ще се затварят, целият комбинат ли ще се закриват, други изисквания за ценз ли има, никой нищо не казва. Председателят на „правилната“ синдикална организация „Балкани“ Любомир Доманов (който е подминат от рязането на щата, въпреки че е пенсионер и продължава да получава заплата като началник на „Трудова безопасност“) се скрил от изгонените и им отказал всякакво съдействие и помощ. В деня на най-голямото съкращение пък началникът на ремонтния цех в комбината Събин Бимбалов отишъл спокойно за риба. За да не дава обяснения на преките си подчинени, останали на улицата.
В списъка за уволнение е попаднал и служителят на „Балкани“ Диян Димитров. През ноември м.г. той бил сред нарочените за гонене пред вратата на „Личен състав“ в административната сграда. Припаднал преди да му дойде реда и го отвели с линейка. На следващия ден Димитров бил настанен в Центъра за психично здраве в Бургас с диагноза „тревожно депресивно разстройство“. След месец лечение в ЦПЗ се върнал на 3 януари т.г. на работа в комбината, носил си и епикризата. Преди изобщо да свари да я представи на шефовете си, той получил на работното си място заплашително писмо от юриста на „Балкани“, че ако до 16,30 часа на следващия ден, 4 януари, не се яви в кабинета на главния юрисконсулт, за да си получи предизвестието за уволнение, ще му бъде наложено наказание – дисциплинарно уволнение.
„Не ми повярваха, че съм болен и ме пратиха пред трудово експертна лекарска комисия (ТЕЛК), за да потвърди или отхвърли диагнозата. Явих се по тяхно настояване. Лекарите от ТЕЛК потвърдиха в експертно решение № 121 от 28 януари, че съм с тежко депресивно разстройство и излязоха със становище, че моят случай попада в обсега на Наредба №5 -чл. 333, ал1 – за защита от съкращение. Когато входирах документите в администрацията, служителките ми се присмиваха, че „това изобщо няма те спаси“, разказва Димитров, който има 25 години стаж в рафинерията като шлосер.
От непосилното напрежение и системното мачкане, хората умират на работните си места или падат покосени от инфаркт буквално дни, след като излязат на улицата. Ако питате официално шефовете на фирмата – управителят Юрий Бородавин, заместника му Валентин Гочев и „синдикалиста“ Любомир Доманов ще ви кажат, че такова нещо изобщо няма. Всъщност, в комбината подобна статистика е забранено да се води. Там всички трябва да изглеждат доволни и щастливи, иначе отиват на борсата, казват останалите без работа нефтохимици.
