Международната неправителствена организация „Репортери без граници“ ежегодно изготвя класация за свободата на словото и медиите по света. През 2008 г. България се намираше на 58-мо място, през 2009 г. – на 68-мо, а през 2010 г. – на 70-то – последна в ЕС. Любопитното е, че по времето на „антикорупционната” партия ГЕРБ (2009 и 2010 г.) страната ни бележи сериозен срив в това доста показателно съревнование. А преди това ни управляваше безспорно корумпираната тройна
коалиция и е логично летвата да е значително свалена.
Медиите са т. нар. четвърта власт в държавата. Политолозите и изобщо специалистите по изследване на демокрациите са категорични, че свободата на средствата за масова информация е основен фактор за развитието на една страна. И фактите го доказват – на първите места в класацията на „Репортери без граници“ са Финландия, Норвегия, Швейцария и т. п., а накрая са Еритрея, Северна Корея, Туркменистан. Ако сравним страните по ниво на стандарта на живот на населението, вероятно няма да открием съществени разлики в подреждането.
Миналата седмица в Бургас пристигнаха двама национални партийни лидери – Мартин Димитров (СДС) и Волен Сидеров (Атака). Отношението на двамата към местните журналисти, и обратното - на медийната гилдия към тях обясняват нагледно тревожните тенденции, обективно посочени от „Репортери без граници”.
Димитров разбираемо започна пресконференцията с гневна тирада срещу БСП/БКП по случай Деня за почит към жертвите на комунизма (1 февруари), който впрочем бе отбелязан за първи път у нас. След това заяви, че местната структура на СДС за предстоящите местни избори има забрана да прави коалиция единствено с БСП. Браво – похвално за принципната позиция.
Когато обаче бе попитан от репортер на ДЕСАНТ дали е нормално един от лидерите на младежката организация на СДС в Бургас да прави общ бизнес с местен лидер на БСП, реакцията беше - „това е несериозно“. И поиска да му бъде зададен следващ (удобен) въпрос с милостив поглед към други „по-конструктивни“ журналисти, каквито разбира се имаше в изобилие. И естествено веднага му беше изстреляно сладурското - „Какво мислите за кандидатурата на Алексей Петров за президент?“. Е, какво може да мисли Мартин Димитров за кандидатурата на Алексей Петров за президент!
Най-интересна бе възмутителната групова реакция на няколко опитни колежки от местни сайтове и телевизии, когато чуха „тъпия“ (вероятно, според тях) въпрос на ДЕСАНТ. Липсата на елементарна солидарност към колегата им журналист, разбира се, беше достатъчно удобен повод за синия лидер да определи питането като „несериозно” или с други думи - да си зарови главата в пясъка, без да се заинтересува поне за кой подопечен му младеж става въпрос. Защо му е да знае. Та нали умните са казали, че знанието носи печал. Пък и СДС отдавна е придобил славата на клиентелистка и печалбарска партия и това кой с кого прави бизнес, там явно вече няма никакво значение.
А иначе ние щяхме да попитаме за 29-годишния Иван Андонов от СДС-Бургас, за когото излязоха данни, че има общ бизнес с Христо Панайотов от БСП-Бургас. Панайотов като един истински (па макар и червен) младеж си има профил във Фейсбук, където описва себе си като „смел и безотговорен”. Разбира се, двамата партийни врагове Андонов и Панайотов, освен в икономическата сфера са си първи „френдове” и във Фейсбука. Как един смел и безотговорен неокомунист дружи в бизнеса и живота с модерно мислещ демократ-антикомунист, едва ли някой може да отговори с разумни аргументи. Затова и от СДС предпочитат да отклоняват подобни въпроси, и то съвсем успешно, със съдействието на „напредничавата” ни журналистическа гилдия.
След набързо претупаната пресконференция Мартин Димитров беше помолен за интервю от репортер на телевизия СКАТ, но той не откликна на поканата, вероятно притеснен да не би да се наложи да отговаря и на други питания, които ги няма сред предварително раздадените въпросчета на послушните журналисти.
Още по-първична бе реакцията на делегацията на „Атака“, начело с Волен Сидеров, която даде пресконференция миналата събота необичайно - в един бургаски ресторант, в супер центъра на града. Покани за брифинга не бяха отправени с имейли до редакциите на медиите - както е прието, а с лични обаждания по телефона до подбрани главни редактори. Журналисти на СКАТ и ДЕСАНТ не бяха поканени, но те бяха на мястото на събитието – професионализмът го изисква, все пак говорим за парламентарна партия с ключово значение за управлението на държавата в момента. Случи се обаче нещо уникално – яки момчета, поставени на входа на ресторанта, проверяваха кой от коя медия е - те бяха инструктирани да не пускат определени журналисти. Репортерите на СКАТ и ДЕСАНТ не бяха допуснати до залата. Те дори бяха бутани и блъскани с думите „хората не ви искат“ и с обвинения за антибългарска (?!) кампания.
За съжаление, тенденциите на избирателност в медийна политика на партиите се задълбочават. Отбягват се и дори се отвръща с агресия на острите журналистически въпроси. Такъв е стилът и на премиера Бойко Борисов, а и на много други милиционери и партийни секретари и секретарки от партията му. Преди политиците се стараеха да ни послъжат, а сега модата е директно да бягат от щекотливите теми. С това обаче размерът на обществената лъжа, в която продължаваме да живеем повече от 65 години, не става по-малък. Дори напротив. А ако се съмнявате, че е така - може да се уверите сами на сайта на международната организация „Репортери без граници“, за която стана дума в началото на статията.
