Митичният конник от Кралево


17 Февруари 2011, Четвъртък


Публикациите за Мадарския конник на Стефан Симеонов и Милен Николов предизвикаха оживени коментари след нашите читатели. Днес своята хипотеза за скалния релеф излага краеведът от Търговище Христина Митева.

Родена съм и живяла до 55 години в Търговище. За пръв път видях Мадарския релеф, когато бях във второ отделение, при една училищна екскурзия. Тогавашната



Автор: Христина Митева

директорка Боянка Сербезова ни разказа легендата за него. „Конникът бил син на някакъв голям държавник, който попълвал времето си, като излизал на лов. Конят се подхлъзва и пада в пропастта. От жал по младостта и хубостта му, родителите му поръчват да бъде издълбан портрета му върху лобната скала“.

Впоследствие четох „Пътуване из България“ на Иречек, който още на времето е информирал научния свят, че край Ески Джумая (Търговище), на възвишенията край Карлъкьой (с. Кралево) има конник, досущ като Мадарския. Дори с букви и надписи около него. Това той зачул от мнозина, когато посетил прочутия на времето си още пазар в Търговище. Обещал си, на връщане от своята мисия да мине през с. Кралево, за да види с очите си конника и да препише буквите около него, за да ги сравни с тези на Мадарския конник. Написал статията, но поради належащи причини не минал на връщане по тези места и не преписал буквите. Но в замяна на това местните турци бдели. Когато зачули за намеренията на този големец, решил да възвърне българщината и достойнството им, те отиват и грубо издялват, издраскват буквите около конника. Но още по-голяма несправедливост към конника се извършва след 9 септември 1944 г., когато той е заличен напълно, за да бъде Мадарския конник единствен. Група ентусиасти отиват да потърсят Конника през 1967 г., но не откриват следа от него. Аз също ходех и се лутах по тези места, като разпитвах местните жители. Вървях пеша, със самосвали и т. н., дордето узная, че на негово място бе изградена каменна кариера. Наблизо бе намерено и разкопано „Кралевското златно съкровище“ от археологът Георги Гинев.

Баща ми бе закупил на брат ми апаратче „Смяна“. Имаме снимка на „Мадарския конник“, в който рамото не изпъкване като рамо на конника, а стоеше встрани на тялото, както е редно. Като деца вярвахме, че конникът от Кралево е жена, с бюст под разницата и коса, развяваща се зад шлема. Навярно това бе някаква богиня. Когато споделях това свое мнение с музейни работници и местни творци, те отваряха: „Толкова много професори и учени са разглеждали, изучавали конника и твърдят, че е конник! Ти коя си, че да твърдиш само по една снимка, че е жена !“. Снимката бе скъсана в знак на протест и укор, но тя бе направена в онова време, когато ерозията още не бе разрушила така Мадарския конник. И защо ли ученият свят понякога забравя, че големите неща се правят на този свят винаги от малките хора!

И още нещо. Името на с. Кралево в старо време, още преди идването на турците по нашите земи, е било Царско село. Когато идват турците, тъй като не можели да произнасят буквата „ц“, а я изговарят като „с“, за да се избавят от неудобство да изопачават смешно името на населеното място, те записали Царско село като Кралевото село (където цар, там и крал!). Важно е да се знае, че на мястото, където се намирало то, по традиция са били съкровищниците или гробниците на българските владетели.



В категории: Репортажи , История , Коментари , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки