Цветозар Томов е роден през 1954 г. От девет години оглавява социологическа агенция „Скала“, преподавател е в катедра „Критическа и приложна социология“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Кариерата му е преминала още през Института по социология, Националния институт за младежта, Националния център за изучаване на общественото мнение, Центъра за изследване на демокрацията, агенциите „Маркетинг консулт“ и „Сова Харис“. С проблемите на социологията се занимава повече от 25 години.
- Г-н Томов, наскоро излезе ваш безпощаден анализ за управлението на ГЕРБ. Всъщност, кога за първи път разбрахте, че това правителство не струва?
- Много особен въпрос ми задавате. Аз публично изразих недоверие към шансовете на ГЕРБ да реализира предизборните си обещания още в самото начало на това управление. Просто не вярвам, че дефектите на българската демокрация могат да бъдат отстранени отгоре-надолу, чрез действия просто и само с инструментите на властта. Винаги съм смятал, че за да се справим с корупцията, безнаказаната престъпност и нещата, които възмущават хората, е нужно да развием силно гражданско общество, което да не бъде потискано от властите. В този смисъл целият политически патос на партия ГЕРБ и на нейния лидер, че видите ли, ние ще бъдем на власт, защото сме добрите и ще се справим с тези проблеми, ако и когато дойдем на кормилото на управлението, на мен ми изглеждаше фалшив. Не очаквах обаче, че по толкова драматичен начин сегашната власт ще тръгне да разгражда скромните ни демократични постижения. А това започна да се случва още от началото на мандата.
- Защо ГЕРБ тръгнаха по този път?
- Аз не ги подозирам в някакво съзнателно намерение да водят антидемократична политика за възстановяване на тоталитарен ред. Те преди всичко се движат от политическите си инстинкти за евтина популярност, съобразявайки се с начина на мислене на хората в България. Народът иска някакъв автоматизъм на промяната и справедлив ред, който да дойде някак си отвън, да дойдат добрите властници, така че да успеем да подредим обществото и да заживеем по-добре в него. В този смисъл ГЕРБ е един популистки проект, който се изражда в репресивен режим в резултат на обстоятелството, че създателите му се опитват на всяка цена да удържат властта и да запазят популярността си.
- Защо в България избираме такива популистки проекти?
- ГЕРБ не е първият такъв случай. Първият силен популистки проект беше НДСВ, а после в известна степен и Атака. Популизмът в политиката е естествена последица от разлома между народ и власт, от недоволството на хората от управлението, от живота, който водят. Аз не упреквам нито една партия, че използва популистки идеи и се опитва по този начин да печели популярност и респективно власт. Проблемът идва тогава, когато популизмът се оказва доминантен в политическото поведение на партиите, когато в негово име биха могли да бъдат разрушени каквито и да са ценности. Има ситуации, в които политикът трябва да може да поема отговорността да извършва непопулярни, непопулистки действия. Такива, които ще доведат до загуба на обществено влияние, ако все пак се следва някакъв модел на политическо поведение, ръководен от ценности. Между другото, всеки опит да се реформира обществото с инструментите на властта е по необходимост непопулярен. Когато популизмът доминира над всичко друго, това може да доведе до израждане на политическите действия.
- След повече от 20 години преход към демокрация като че ли нещата с формирането на гражданско общество не вървят в добра посока...
- Въпреки че целият този преход от 1989 г. насам е силно криминализиран, в България съществуваха няколко базови консенсуса, свързани с ценностите на демократичното устройство, които се спазваха от политиците, каквото и да мислим за тях. Никой премиер преди Борисов не е казвал, например, че няма нищо лошо в това да си подслушва министрите. Дори когато властите са се опитвали да ограничават граждански права, никога не са си признавали и не са търсили някакъв публичен резон в това, да го правят. Първата партия, която си позволи да изложи публично такива намерения, беше Атака, която в програмата си от изборите през 2005 г. имаше шокиращото искане за трудово-възпитателни лагери за ромите в България. Това са популярни, но опасни идеи. Това е опит да представиш един сложен проблем, като лесно разрешим чрез насилие. Този сравнително нов сюжет, който възникна в България след появата на Атака, рязко се засилва в последно време. Аз си мисля, че въпреки всички зигзаги в политическата ни действителност през тези 20 години лека-полека страната модернизираше законодателството ни в тази посока, която съответства на идеята за демократично устройство на обществото. Да, приватизацията беше до голяма степен криминална, но като краен ефект доведе до стесняване на ролята на държавата върху живота на гражданите. В момента наблюдаваме точно обратния процес - имаме управление, което се опитва да ограничава както свободата на икономическото предприемачество и на частната собственост в България, така и човешките права, дори в разрез с конституцията. Тази държава агресивно връща модели, които в крайна сметка би следвало да бъдат отречени от самата идеология на прехода към създаване на общество от западен тип. Това е опасно.
- Излязоха шокиращи записи за политически чадър и за стимулиране на контрабандата от най-висши държавници. Прокуратурата не трябва ли да се самосезира и да разследва Бойко Борисов, Георги Първанов и Цветан Цветанов?
- Ами, в същото време за подобно престъпление Мария Мургина беше осъдена на четири години затвор. За мен без съмнение има улики, че премиерът на страната е извършил углавно престъпление. Прокуратурата е длъжна да реагира и да изчисти докрай този случай, това би трябвало да е в интерес дори на премиера, защото ако той е набеден чрез тези записи, е по-добре да се изчисти името му. Но е очевидно, че в момента преди всичко политически съображения мотивират действията на главния прокурор. Той се държи не като главен прокурор, а като политик в това, че се опитва да съгласува някакви неясни за обществеността интереси. Има едно замитане под килима и засилване на аргументите за това, че в България проблемите на обществото се разрешават зад гърба на гражданите. Аз не знам дали г-н Борисов следва да бъде осъден за тези по принцип наказуеми опити за вмешателство в работата на митниците и спиране на митнически проверки, но най-малкото трябва да се разкрие доколко са основателни обвиненията срещу него.
- А главният прокурор защо не действа като независим орган? Той е винаги добре с всички власти – по същия начин щадеше и тройната коалиция. Защо се получава това нещо?
- Ще повторя – той действа като политик, а не като главен прокурор. Не като независима инстанция, а като човек, който е принуден да балансира между разнопосочни политически интереси.
- Той явно е зависим човек.
- Аз не го упреквам непременно за този негов стил на управление. Причините за това могат да бъдат и основателни. Може той да си мисли, че така по-добре се охранява общественият ред, нямам представа. Твърде видими са взаимодействията между държавни институции и как да го кажа по-мекичко... и престъпни кръгове в България. Не знам достатъчно, за да заема някаква абстрактна морализаторска позиция и да кажа – абе, тя прокуратурата не действа като в една независима страна. Да, не действа очевидно. Но може би и няма тази възможност, може би проблемът е по-тежък.
- Концептуално ли са сбъркани нещата - конституцията ли е така формирана и законите ли са така направени, че прокурорът да е зависим човек?
- Моето мнение винаги е било, че е по-добре прокуратурата да бъде в изпълнителната власт, но сегашните събития ме разколебават, защото ето - имаме случай, в който точно възлови дейци на изпълнителната власт би следвало да бъдат обект на прокурорско разследване. Не знам как би могло да стане, не смея публично да дам идеи за реформиране на този сектор. Мога да кажа, че той несъмнено се нуждае от реформи, но спокойни, хладнокръвни, при които самата общност на магистратите да реши правните си професионални проблеми. Със сигурност тя е заразена с корупция, и то тежка. Със сигурност тя е подложена на политически натиск от изпълнителната власт и може би не само от нея. Вероятно и процедурите на изборност, начинът, по който се рекрутира Висшия съдебен съвет, са порочни, защото в момента до голяма степен го избира парламентът, има и президентска квота. Може би един вътрешен избор на магистратите на ключовите магистратски позиции би бил по-полезен. Следва да има спор между юристи за това. Самата общност трябва да се опита да се изчисти от проблемите си, но тя трябва да остане независима, в това съм напълно убеден. Иначе, ако нямаме независимо правораздаване - дето се вика на книга поне да го имаме, нищо добро не ни чака.
- В една нормална държава Бойко Борисов би подал оставка след скандалните корупционни разкрития за него, не мислите ли?
- Личното ми мнение е, че г-н Бойко Борисов няма нито морален, нито интелектуален капацитет да заема поста на министър-председател. От друга страна, той е демократично избран. Неговите политически възгледи са такива, че трудно би могло да се очаква да бъде нормален премиер в една демократична страна. Още първата му публична изява през 2002 г., която аз си спомням и след която общо взето нищо не ме учудва в поведението на този политик, беше да предложи като главен секретар на МВР да се въведат изходни визи за българските граждани и с това да се спре нелегалната трудова емиграция от нас към европейските страни. Човек, който може да разсъждава така, несъмнено ще търси винаги силови, репресивни начини за разрешаване на обществените проблеми. Това му е манталитетът, той не може да управлява по друг начин. Следователно, ако бяхме нормална държава, никой никога нямаше да го избере за премиер. Но не сме.
- Но след скандала все пак ГЕРБ можеше ли да състави друго правителство с нов премиер, примерно най-рейтинговата в момента е Кристалина Георгиева?
Чакайте сега, Кристалина Георгиева никога не е участвала в българския политически живот. Това, което се измерва при демоскопските проучвания, в крайна сметка е абстрактното усещане на хората, че поне лицата, които не са забъркани в родните политически каши, заслужават доверие. Как ще се измени образът на Кристалина Георгиева ако дойде в страната е съвсем отделен въпрос. Изборът на Кристалина Георгиева за премиер, като хипотеза, е избор на котка в чувал. Ние не знаем какво ще стане, аз лично изпитвам сериозни резерви към това страната да бъде управлявана от хора, чиито кариери са се развили извън нея. Но идеята за втори кабинет на ГЕРБ е разумна, защото това е единственият начин да се излезе цивилизовано от очертаващото се задълбочаване на сегашната политическа криза. Това правителство, по този начин и с този премиер няма да се справи. Втори кабинет на ГЕРБ би могъл да нормализира нещата. Личното ми мнение е, че политиците на ГЕРБ би трябвало да търсят възможности да създадат правителство с подкрепата преди всичко на Синята коалиция най-малкото, за да изтеглят някакъв потенциал от хора, участвали в управлението между 1997 и 2001 г. Г-н Борисов би могъл стратегически да спечели, ако се оттегли от премиерския пост, запазвайки лидерската си роля в ГЕРБ. Партията му ще получи втори мандат за съставяне на правителство и така може да излъчи разумен премиер - управленец, има такива кадри и в редиците на ГЕРБ, и дори в сегашния кабинет. И колкото е по-експертна кандидатурата, толкова по-добре. Това е личното ми мнение, а дали могат да им узреят главите за такъв вариант - не знам.
