Две ужасяващо жестоки убийства за по-малко от месец не само потресоха цялата Кърджалийска област. Те извадиха на дневен ред въпроса за растящата агресия у младите хора. Първото е от 22 януари, когато 17-годишният Джуни закла майка си и задуши с чорап в устата 6-годишното си братче, станало очевидец на кървавата драма у дома.
Второто е от 12 февруари в Крумовград – там в центъра на малкото родопско градче
36-годишен бизнесмен бе пребит до смърт от 6-има младежи, празнували пълнолетието на единия. Окръжният съд ги остави за постоянно в ареста след изтичането на 72-часовата им мярка „задържане под стража”.
Ученикът от Езиковата гимназия в Кърджали Джунейт Шефкет не желае да се види с роднините си по майчина линия, но поиска свободата си, за да ходи на училище – след садистичното престъпление, с което отне два живота, а после пред психолозите аргументира с липсата на обич и внимание от страна на майка си. Баща му лекува тежка психическа травма неизвестно къде.
Наказателната бригада от Крумовград също има свои 3-има членове ученици. Рожденият ден на 18-годишния Денис Г. е приключил фатално в онази нощ срещу събота. Сега той е в ареста заедно с 19-годишните Генджай С. и Бурхан Н., както и с Мустафа Г. и Мустафа С. по на 21 години, и с най-големия от бандата Ерол Ю. на 23 години.
За последния в Крумовград се твърди, че продава дрога, но в полицията няма официална информация за това. Той е участвал и в масов побой след годеж в село Токачка през април 2006 г., когато 18-годишен е бил убит. Тогава обаче в затвора за 18 години е влязъл братът на Ерол. По данни от близките, които с тревога чакаха определението на съда в коридора, именно Ерол е излязъл пръв от дискотеката към 3 ч., скарал се с жертвата Метин Халил и се е нахвърлил да го бие. Тогава останалите 5-има изскочили навън и се включили в мелето.
В смъртоносната компания има и участник, който е лежал в гръцки затвор заради катастрофа. В неговото БМВ същата нощ се натоварили 5-има от килърите и хукнали да бягат от местопрестъплението. Шестият бил заловен на място.
Друг от шесторката дни преди кървавия екшън се завърнал от гурбет в Испания. В часовете след вестта за грозното убийство местните хора се питаха и не можеха да намерят отговор на два въпроса. Първо, екзекуцията се е случила на по-малко от 50 метра до кооперацията, в която живеят полицейските семейства и на 100-ина метра от РПУ-то.
Никой не е чул дори шум и трясък от трошенето на масите, столовете и касите с бирени шишета, оставени отвън пред сладкарницата на убития. Нито дивашкия вой на освирепелите младежи, докато са довършвали гнева си в градския център, зад паметника на Хан Крум и срещу кметството. Никой не се отзовал и на виковете на Метин, когато е берял душа под юмруците и ритниците на убийците си.
Таксиметров шофьор изрази възмущение от „спящите кукли в униформи”, които вместо да дежурят нощем по улиците на града, киснели по бензиностанциите и сърбали кафе. „Безработицата, безделието, алкохолът – това е ежедневието на младите хора в малките градчета и по селата, и ето го резултатът, убиха този свестен, работлив и добър човек. Това е работа на бабаити, които не похващат работа и като дойдат в града, се чудят каква беля да направят”, коментира Димитър Тончев.
Той и съпругата му Димитрина стъписано гледаха останките от инвентара на заведението и се питаха откъде избуява тази нечовешка агресия сред децата. Те припомниха, че на метър от мястото е шивашкото ателие, в което миналата година се вряза сметовоз и едва не уби абитуриентка по време на проба на балната рокля.
В черната статистика на Крумовград фигурира и нелепата смърт на трите момчета от социалния дом, които загинаха от самоделна бомба в стаята си на 5 декември 2009 г., а парнаджията Хамди Али, който им я даде в ръцете, се обеси 10 дни по-късно. И докато в Крумовград се питат градът им прокълнат ли е, в Кърджали се вихрят хипотези и версии за двойното убийство на майката и невръстното й синче. Странното е, че информация от разследващите напълно липсва. Те бягат от въпросите на журналистите като дявол от тамян. Засега обществото само си задава въпроси и само си търси отговори. Но нищо не прави, за да не се стига до тях.
