Още с излизането си на обществената сцена по времето, когато буржоазията заявява своите претенции за равни права и възможности с консервативната и потискаща я аристокрация, журналистиката има за цел не само да информира и следи бурните промени в социума, но и да бъде съвест на народите и коректив на управляващите. Тази висока мисия тя изпълнява в лицето на такива видни свои представители като Волтер и Дидро, Дефо, Суифт и Дикенс, а у нас в огнените творения на Богоров,
Раковски, Славейков, Каравелов и Ботев.
Днес обаче у все повече се откроява очевидната разлика между борбената, прогресивна журналистика от една страна и угодливата – от друга. Към първата можем да причислим съвсем малко медии, които се отличават с това, че са репресирани, заплашвани и малтретирани. Най-известната сред тях е ТВ СКАТ, а сега и злополучният вестник „Галерия”. Както и вестник „Десант”. Има, разбира се, и други журналисти, но те не са така компактно представени както в горепосочените медии. Плеядата от сервилните на властта медии обаче – агресивни, манипулативни и нахални – са болшинство. За тях няма принципи, няма морални норми и пиетет към истината.
Тези дни станахме свидетели на това как едно парвеню, довчера хвърляло гюбеци из пловдивските кръчми, днес има наглостта да напада подло и коварно един доказал се професионалист. Визирам жалбата на знаменития
„журналист” Николай Бареков срещу колежката си Лили Маринкова. Дотам стигнаха нещата у нас – да ни управляват мутри и да ни наставляват чалгаджии. Неслучайно Бареков навред афишира топлите си връзки с Бойко Борисов. За сведение на читателите новинарят има три джипа и се движи с шайка от гавази, досущ като подземен бос. Откъде едно момченеце като Бареков има пари за бодигардове и за джипове остава загадка за журналистическата гилдия и до днес. Но по-интересен за мен е моралът му на плужек. За безбройните граматически грешки в посланието му до СЕМ нашият медиен герой „кавалерски“ обвини секретарката си и дори я глоби с 50 лева.
Свободното слово е трън в очите на управляващите, които вече свикнаха с осигурения им от блюдолизците медиен комфорт за успешното загробване на българския народ. Дори журналисти като Цветанка Ризова и Бойко Василев започнаха да мечат пред властниците подозрително мазно и протяжно.
В общия хор се включи и Волен Сидеров, обиден, че като го поканила в своето предаване, Лили Маринкова включила в ефир телефонен разговор с Кристина Патрашкова. Толкова ли се страхува пишман патриотът от истината и от измамения от него народ? Къде останаха истеричните му тиради и кьорфишеците, с които зарибяваше и лъжеше хората? И той, като Бареков, се разхожда днес с гавази и пали надясно и наляво, като пироман, който и каквото не му харесва.
Питам се, докога българите ще търпят престъпни политици и беззъби журналисти? Гърмът пред редакцията на в-к „Галерия”, палежите над автомобилите на ТВ СКАТ, както и малтретирането на журналистите й би трябвало най-накрая да освести нашия народ, за да потърси сметка като суверен от изпълнителната власт.
Ще ми се и на мен, като Шекспир да възкликна:
Зова смъртта. До гърлото съм сит
заслугата да виждам просекиня,
и глупостта – в костюм със бисер шит,
и честността – удавена във тиня,
и простия език – немил-недраг,
и пъченето – признак за наука...
