Не за първи път пиша за българите в Западните покрайнини, даже смея да твърдя, че съм автор на стотина публикации по темата в последните 20 години. Но имам лошото усещане, че темата се изражда в болната съвест на българските държавници. Тази болна съвест е капитулацията на родните политици пред сръбския шовинизъм, довел до обезбългаряването на изконни български земи, в които днес живеят едва 20 000 българи.
Когато през 2009 г. Бойко Борисов стана премиер имах тайната надежда, че по отношение на българите зад граница бодигардът с генералски пагони все пак е патриот. Историята сочи, че и най-големите бандити милеят за родината си и са патриоти, когато на везните са националните интереси. Неслучайно през Втората световна война американското разузнаване ангажира босовете на италианската мафия в Ню Йорк, за да улесни десанта на щатските войски в Сицилия. Италианци с американско гражданство и престъпни биографии се оказват незаменими информатори на американските морски пехотинци. Янките стъпват на италианска земя с подробни карти и имена на местни мафиоти, готови да помагат в борбата срещу немските окупатори.
През август 2009 г. нямах илюзии за почтеността на мултимилионера Бойко Борисов, но си мислех, че генералската му фуражка е гаранция за някакъв патриотизъм. Оказа се, че съм се лъгал.
На 21 февруари 2011 г. в София пристигна сръбският премиер Мирко Цветкович, въпреки че посещението трябваше да бъде отложено. 48 часа по-рано сръбската полиция блокира българо-сръбската граница при Отоманци и провали готвено в Босилеград шествие за 138-та годишнина от обесването на Васил Левски. А на 16 февруари сръбското вътрешно министерство издаде следното разпореждане: „Съгласно член 11, алинея 1 от Закона за митингите на гражданите в Република Сърбия, както и поради опасността от блокиране на обществения транспорт, застрашаване на здравето, обществения морал и сигурността на хората и имуществото, забранява се провеждане на шествие в Босилеград”...
На следващия ден българското външно министерство извика сръбския посланик и любезно го помоли да обясни причината за полицейската забрана. След кратък разговор със заместник-министър Димитър Цанчев сръбският дипломат излезе повече от доволен. И как да не е доволен, след като българите не му връчиха протестна нота, а се задоволиха само с информационен разговор. Димитър Цанчев, влязъл в ролята на сръбски дипломат, отправи това пожелание към готвещите са да пътуват за Босилеград: Спазвайте обществения ред на територията на Република Сърбия!
Преведа ли посланието на Цанчев, то звучи така: Уважаеми българи, искащи да се поклоните през Апостола на сръбска земя, бъдете възпитани, спазвайте законите на съседната държава!
Ако кажа, че това е дипломатическо невежество, ще прозвучи твърде меко. Преди да ни съветва да спазваме сръбските закони, Цанчев трябваше да протестира пред Белград заради погазване на европейските норми за правата на малцинствата. В този случай МВнР на Република България абдикира от своето задължение да брани българите зад граница, когато са нарушени техните човешки, национални и верски права. Само месец по-рано Сръбската православна църква разпопи отец Йоан, понеже водеше на български език службите в нашия храм в Босилеград. И което е най-възмутително - нито МВнР, нито Светият синод на Българската православна църква защитиха българския свещеник. Защото, по логиката на Цанчев, той е длъжен да почита Сръбската патриаршия, а не вярата и езика на българите в Западните покрайнини.
Тук е мястото да припомним заслугите на Васил Левски към сръбския народ: На 3 март 1862 г. Левски заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Заради своята ловкост и храброст при сраженията с турците той получава името Левски (според легендата е направил „лъвски“ скок по време на военни упражнения). Издръжката на легията е поета изцяло от сръбското правителство, а легионерите преминават кратка военна подготовка. През юни 1862 г. те участват в боевете с турския гарнизон в белградската крепост Калемегдан. По искане на сръбските власти и след оказан натиск от страна на Високата порта, на 21 септември 1862 г. легията е разпусната, а нейните участници прогонени от Белград.
Колкото и да е неприятно за белградските историци, сръбското отношение към българските легионери е недостойно. Но то е показателно за бъдещите сръбски действия срещу българската кауза и демаскира стратегията на Илия Гарашанин за присвояване на български земи, изцяло населени с българи. Историята е ужасно поучителна, но поуките не са в наша полза. Сръбското коварство пронизва цялата история на българо-сръбските отношения след 1878-а, когато след петвековното турско робство България възкръсва като държава. Познатото ни коварство пролича с особена сила през февруари 2011 година, когато Белград си позволи нещо недопустимо в дипломатическите отношения между съседни страни. Сръбското вътрешно министерство забрани шествие за Васил Левски в Босилеград. И то само пет дни преди официалното посещение в България на сръбския министър-председател. Подобна стъпка е откровена провокация и тя трябваше да получи само един отговор – отлагане на визитата на Мирко Цветкович в София. Поне така постъпват държавите, които ценят както своите интереси, така и националното си достойнство. Но какво ти достойнство в министерство, деклариращо чрез външния си министър, че „фронтовата линия на българските национални интереси е в Афганистан”! Какво постигна по време на двудневното си гостуване Мирко Цветкович? Ако вярваме на официалната информация, визитата е преминала по мед и масло. Тъй като Цветкович приел предложението на Борисов и положил цветя пред Паметника на Апостола. Така изкупил вината на сръбската държава, погазила паметта на бореца за сръбската свобода Васил Левски. За да проличи дипломатическото невежество на Борисов, премиерът ни дори благодари за този ценен жест. Забравяйки, че по протокол сръбският гост е длъжен да положи венец пред Паметника на незнайния воин. Но по една странна традиция, в последните 20 години сръбски делегации избягват вечния огън. Защото им напомня тежко поражение от същия този воин при Сливница, когато Сърбия напада Княжество България, току-що съединено с Източна Румелия. Преди 19 години самият Вук Драшкович – тогава лидер на сръбската опозиция, а по-късно външен министър на Слободан Милошевич, призна в тв интервю за моя милост: „Сръбско-българската война през 1885 г. е черна страница в сръбската военна история, защото ударихме в гръб нашите братя българи”. Съзнавайки, че в този момент посещението на Цветкович е непростима грешка за дипломацията ни, Борисов използва казионния „24 часа”, за да измие собствения си позор. На 23 февруари газетата на медийния олигарх Любомир Павлов публикува този текст: „...Почти целият разговор между българския премиер Бойко Борисов и сръбския Мирко Цветкович в понеделник вечерта са преминали в обяснения и извинения за спрените на границата българи, които искаха да се поклонят пред паметника на Левски в Босилеград. Борисов бил много ядосан от случилото се, както и от искането на Цветкович да не се появи пред българските журналисти, разказаха присъствали на преговорите между двете правителствени делегации. Българският премиер бил толкова бесен, че се чудел дали да се появи публично с Цветкович на откриването на българо-сръбски икономически форум.“Васил Левски е национален герой на България, но той освен че е българска светиня, се е борил за свободата на всички балкански държави”, припомнил Борисов на госта. Цветкович се извинил и обяснил, че сръбското правителство не целяло да спре поклонението.Едва след съгласието на сърбите Цветкович да поднесе цветя на паметника на Левски в София са започнали разговорите по икономическите теми...”
Тези редове са жалкото алиби на Борисов за поредното му предателство. Има само един начин да повярваме на премиера – ако пресцентърът на Министерския съвет публикува стенограмата от разговора. А защо не и аудиозапис? Но дори да е изрекъл тези думи, защо те не се обявят официално? Защо Борисов тайно ползва официозът на властта, вместо да говори очи в очи с народа? Бойко Борисов е поредният български премиер, коленичил пред сръбския шовинизъм. Дали защото не познава историята? Дали защото се страхува от шамарчета от Брюксел и Вашингтон? Дали защото сръбското му досие го прави зависим от Белград? Какъвто и да е отговорът, Борисов вече влезе в историята. Като премиерът, който унизително благодари на чужд премиер за положени цветя пред Апостола на свободата.
Тук е мястото да припомним заслугите на Васил Левски към сръбския народ
