Сигурно този отдавна извехтял хит на попгрупата „П.И.Ф.” са си тананикали чиновниците от Министерство на земеделието и горите, докато са достигали върха на мозъчната си дейност с проекта за промени в Закона.
От тях изреваха доста туристи и планинари, но като че ли най-яркото безумие е сътворено в частта за планинското колоездене.
Практикуващите го в България, иначе свикнали на всякакви тежки условия, преминавали през стръмни сипеи и почти отвесни склонове, след прочитане на проекта отстъпиха крачка и половина назад и седнаха във втрещена тишина.
И без да познавате в детайли карането на колело в планината, ще се съгласите с тях, още щом погледнете текста „Управлението на велосипеди, както и ездата в гората са разрешени само по горските пътища и по обозначените за целта трасета.”
Всъщност, в националните паркове отдавна има маршрути и алеи, а тук става въпрос за дивите гори – части на Рила, Пирин, високата част на Стара планина, нейния източен дял, Източни Родопи, Странджа и Сакар, обясняват Савко Ставрев и Пламен Георгиев от бургаския клуб за екстремно колоездене „Крива спица”.
Когато се кара по такива места, велосипедът минава отвсякъде – по утъпкани пътища, по пътеки, но много често и през самата гора. „Обозначени за целта трасета”, обаче, няма и никога не е имало. Обозначените са за пеши туристи, никой думичка не е отварял за такива върху две гуми. Въпреки досегашната липса на дълбокомислени законови текстове, обаче, никой с кубинки и раница на гърба, никога не си е и помислял да се скара на момчетата и момичетата с каски на главите, налакътници и наколенки. Както едните, така и другите са туристи. Хора, избрали вместо преяждане и препиване в полулегнала римска поза пред телевизора, да прекарат края на седмицата на чист въздух и сред красотата на природата.
Не по-малко затрогващо звучат и следните, изпълнени с трагична милиционерщина редове: „Условията и редът за движението по горските пътища, за поставяне на пътни знаци и техните образци, както и образците на документите за достъп до гората се определят с наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на вътрешните работи.”
Всички мераци на момчетата и момичетата, търсещи адреналина, да се разберат по интернет, да се грабнат в последния момент и скочат на педалите във внезапно избрана посока, отиват по дяволите. Точно натам заминават и романтиката и идеята за спонтанна почивка в планината. Дълбокомисленият търбух, измъдрил подобна идея за достъп до гората с министерска наредба, сигурно е играл физическо възпитание до трети клас, след което най-тежкото упражнение, което е вършил, е отваряне на вратата на хладилника.
Неговата гениална мисъл отива и по-далеч – „Организирани обществени или спортни мероприятия в горските територии, както и в територии, които граничат с такива, могат да се провеждат, след като се уведоми съответната регионална дирекция по горите най-малко 14 дни преди датата на мероприятието, като се посочи мястото на провеждане и очакваният брой участници.”
Може ли такова нещо, дивят се от клуб „Крива спица”, кой знае със сигурност две седмици преди карането откъде точно ще се мине. а ако изведнъж завалят дъжд, сняг и задуха ураганен вятър и експедицията се провали?
Предварителното уведомление, споменато в безумните идеи за промяна, съществува и сега, разкават Пламен и Савко. Винаги, когато се кара в гранични райони, местната полиция е уведомена, защото е възможно байкърите понякога да излязат от българса територия и да навлязат в съседна. Но, на късо разстояние и само докато спрат лудата езда, за да поемат дъх и се ориентират.
Последнят опит за откриване поне на частица здрав разум в идеите за промени в Закона за земеделието и горите, ни води на мисълта, че те се предлагат, за да се запази цяла и читава красивата българска природа от зверовете – маунтийн байкъри.
Хубаво, ама като се замисли човек, те са по-чисти и екологични дори от пешия турист. Дори и само заради самата идея, че гумите на техните велосипеди тъпчат до 2 квадратни сантиметра (?!?) трева. В пъти по-малко от подметката на планинаря, например...
А е още по-интересно, ако някой не спази стриктно закона, какво ще последва? Горският ще му вземе книжката ли? Или ще го арестува за нарушение на правилника за движение по горските пътища и „обозначените за целта трасета”?
Но, за да не става прекалено смешно и несериозно, нека отбележим че почти винаги колоездачите по чукарите се връщат с по-пълни, отколкото са тръгнали, раници. От боклука и отпадъците, разхвърляни по дивите места от ревностни любители на природата.
Асоциацията на планинските колоездачи е връчила на заместник-министъра на земеделието Георги Костов протестна декларация, в която умолява за поне малко разум при поправките на насосаните „всичко-започва-от-нас” текстове. Иначе ще се налага да ги нарушават. Постоянно.
Байкърите молят да бъде направено нещо изключително елементарно и близко до мозъка – просто велосипедите да бъдат разделени от мотоциклетите и АТВ- тата. Защото до момента мотори и колелета се разглеждат заедно като потенциално опасни за природата превозни средства. И проблемът ще се разреши.
Не е трудно човек да се сети. Още повече, ако работи в Министерския съвет.
