Поколения добруджанци имат неизпълнен дълг – да увековечат с подобаващ монумент подвига на воините от Трета българска армия, освободили Добруджа през 1916 г. от първата румънска окупация. Един от блестящите пълководци в тази победоносна кампания е генерал Иван Колев – предводителят на славните кавалеристи, за които Вазов пише: “Не конница – лава в димящи талази, в прах, гръмот и слава - летящи витязи!”.
Конната дивизия на ген. Колев се намесва решаващо в боевете край Кочмар и Карапелит, в сраженията край Добрич и в почти всички битки за освобождението на Добруджа. Само 4 месеца след началото на кампанията кавалеристите поят конете си в устието на Дунав – там, където Аспарух поставя основите на българската държава на Балканите. Дивизията на генерал Колев се изправя срещу прочутите донски казаци и побеждава.
Ето какво казва на своите войници генералът преди първия сблъсък с руснаците, освободили страната ни от турско робство само четири десетилетия по-рано: “Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!”
Още през 1917 г. добричката общественост създава фонд за изграждане на къща-музей на славата при Добрич. В броя си от 10 октомври 1917 г. в. “Добруджа” съобщава, че за два-три месеца, в условията на бушуващата все още Първа световна война са събрани над 60 000 лв. След злощастния за България Ньоиски диктат Добруджа отново е окупирана от Румъния и идеята за увековечаване подвига на освободителите й пропада.
В периода 1942-1944 г., веднага след възвръщането на Южна Добруджа към България и в разгара на Втората световна война
добричани събират 1 милион лева,
за да издигнат паметник на ген. Иван Колев в цял ръст, възседнал любимия си кон Пирин. След преврата на 9 септември 1944 г. дошлите на власт комунисти определят Първата световна война като империалистическа, а подвигът на загиналите за обединението на Отечеството е игнориран.
На забвение в продължение на десетилетия е осъдена и саможертвата на падналите за свободата на Добруджа. Защото са воювали с “братята руси”. Никой днес не може да каже какво се е случило с онези 1 милион лева, събрани от родолюбивите добруджанци за паметник на ген. Колев.
Най-вероятно и те са одържавени, както е станало с фондовете на военно-патриотичните организации, национализирани със заповед на Антон Югов – министър на вътрешните работи в едно от първите комунистически правителства.
Идеята за издигане на паметник,
достоен за подвига на освободителите е възобновена в началото на 21-ви век. През 2007 г. е създадено Сдружение “Изграждане в град Добрич на паметник на ген. Иван Колев и загиналите за освобождението на Добруджа през 1916 г. “.
Оказва се обаче, че да се съберат пари за родолюбива инициатива е по-лесно във военно време, отколкото в условията на икономическа криза. Защото в България днес кризата не е само финансова, а и духовна. Защото се оказва, че днес добруджанци не са склонни да дарят за паметник на освободителите си. За разлика от предците ни, отделяли от залъка си във военно време.
За 4 години сдружението успява да събере едва около 30 000 лв. А монументът се очаква да струва не по малко от 500-600 000 лв. В края на миналата година председателят на Сдружението академик Георги Марков призова общината да задели от бюджета си 400 000 лв., за да започне изграждането на паметника в чест на 95-годишнината от Добричката епопея, която ще отбележим през септември.
Общинарите решиха да дадат 300 000 лв. И нямаха друг избор, защото в противен случай пари за монумента ще се събират десетилетия. А проектът за паметника е готов – дело е на проф. Крум Дамянов – един от най-добрите български монументалисти и по предварителна оценка ще струва около 700 000 лв.
На едно от публичните обсъждания на бюджета на Добрич за 2011 година представители на неправителствени организации се обявиха против отпускането на общински пари за монумента. Веднага бяха измислени и проекти, с които да се усвоят /разбирай – източат/ тези пари и да отидат в
бездънните каси на НПО.
На тези организации Общината в Добрич е дала за 3 години 80 000 лв. суха пара. Тази година цифрата ще бъде закръглена на 100 000 лв. Отделно от това безплатни общински помещения за офиси, оказване на съдействие за проекти от други донори. Но исканията на НПО нямат край.
Намериха се и политически лидери, които поискаха количествено-стойностна сметка за монумента. Като областния координатор на “Гергьовден” Стойчо Стойчев и общинския съветник от псевдопатриотичната партия “Атака” Атанас Атанасов. Набеденият за патриот виден местен бизнесмен – собственик на бензиностанции и арендатор на хиляди декара земя вместо да пита колко ще струва паметника, можеше да се бръкне в джоба и да дари пари за монумента.
На 21 февруари общинските съветници на Добрич орязаха наполовина предвидените пари за монумента. Това стана по предложение на бюджетната комисия на местния парламент, подкрепено от мнозинството от ГЕРБ и Атака. С мотива, че това били възможностите на общината в момента.
Съветникът от протурската партия ДПС Неджати Якубов първо се обяви против отпускането на общински пари за паметник и предложи всичките 300 000 лв. да се дадат за кърпене на улици. После се направи на неразбрал и оттегли предложението си.
Съветникът от ВМРО Йордан Йорданов декларира, че би подкрепил отпускането на 400 000 лв, дори и на половин милион от общинската хазна, стига само да се знае в какъв срок ще бъде издигнат монументът и ще се изплати неизпълнения дълг на поколения добруджанци към освободителите на Добруджа.
