Депутатът от групата на зелените в Европейския парламент Михаил Тремополос ще постави въпроса за въздуха на Кърджали и ще атакува наличието на златодобивна инсталация в идеалния градски център. Това стана ясно по време на посещението му в Кърджали.
Евродепутатът заяви, че мисията му в България е свързана основно с прилагането
на цианидната технология при добива на злато, която е опасна за природата и човешкото здраве. Тремополос е поставял за разгледане в ЕП над 20 тревожни въпроса за екологичните норми в страната ни.
На срещата с местната власт в родопския град той изрази недоумение по повод незаконния монтаж на златодобивната инсталация. Общинският съветник Здравко Деведжиев обаче обясни, че нито Общинският съвет, нито гражданите имат информация какво се прави зад оградите на „Горубсо-Кърджали” АД.
„Отказва ни се всякакъв достъп, както и информация, никой не знае дали тази незаконно изградена инсталация произвежда злато. Това е парадокс – в центъра на града да се работи по цианидна технология”, посочи той.
Съветниците настояха ЕП да попречи за издаването на комплексно разрешително за златодобив на завода, каквото се очаква всеки момент от МОСВ. Евродепутатът препоръча на местната власт да изработи проекти за превенция и преодоляване на евентуални екологични инциденти, както и да заведе дело в съда. Според него не с европейско финансиране, а със средства от завода – производител на злато, трябва да бъде изграден крайбрежният парк в града, чиято първа копка се състоя неотдавна.
Тремополос посочи още, че България може да разкрие 150 000 работни места по линия на зелената икономика, от общо 5 милиона за цяла Европа. Посещението на Тремополос в България е с цел евродепутатът да се запознае с тежките екологични проблеми в районите на Средногорието, Пловдивското поле и Кърджали и да подготви питания в Европарламента за свързани с това нарушения на директиви на ЕС, обясниха еколозите, придружаващи госта.
Всички заедно издигнаха плакати в символичен протест пред входа на рудопреработващия завод. Според Тремополос замърсяванията от тежката минна и минно-прерабователна помишленост във водосбора на реките Марица и Арда представляват не само екологичен, но също така социален, здравословен, стопански и международен проблем. Ето защо е нужно той да бъде детайлно и обективно разгледан, както и да се вземат спешни мерки за неговото разрешаване.
Строителството на златодобивната инсталация започна още в средата на 2006 г., без ОВОС и без обществени обсъждания. Градът настръхна от новината за цианидна технология, още повече, че заводът е на 100-200 метра от жилищни блокове, детска градина и парк за отдих с детски площадки. През март 2007 г. „Горубсо” се пробва да узакони фабриката със заблудата, че новият строеж бил всъщност реконструкция на стари съоръжения. Това бе написано в заявлението, внесено в МОСВ, с което се искаше издаване на разрешение за работа с опасни материали на съществуващо производство.
В завода освен големи количества натриев цианид, ксантогенати и други вещества, необходими за работата на фирмата, се складират и тонове опасни химикали на 10-ина металургични и минни предприятия от страната. В складовете му всеки месец пристигат по 40 тона цианид, 60 тона ксантогенати, 50 тона син камък. Така на практика в центъра на Кърджали действа депо за опасни отрови.
В раздела “Опасни вещества” в доклада на дружеството е записано, че средномесечно то разходва 12 тона натриев цианид, 3 тона цинков сулфат, 15 тона меден сулфат, натриев бисулфит 22 тона и т.н. Около 10 милиона лева е инвестицията на дружеството в инсталацията за добив на злато на кюлчета по цианидна технология.
Еколози твърдят, че само в периода 1996-1998 г. по света са се случили над 22 цианидни разлива и множество случаи на отравяния на хора. В Турция работници и жители от района на златна мина са спечелили 72 дела срещу държавата, тъй като тя е допуснала със закон въпросното производство, отровило много хора. Там дъждове са причинили концентрацията на цианидни прашинки от открито хвостохранилище в атмосферата.
