Преди 37 години един селски даскал подел идеята да бъдат залесени бреговете на река Луда Камчия. Илчо Илчев и съпругата му Петранка, също учителка, заедно с техните възпитаници решили да превърнат района около сунгурларските села Съединение и Завет в природен парк. За няколко години от двете страни на речното корито израснали канадски тополи и брястове. Младата гора се простирала на 12 километра по поречието.
Днес Илчев е на 73 години, пенсионер, учениците му също гледат вече внуци. А бреговете на Луда Камчия са на път да се превърнат в пустиня. Дърветата се изсичат до дъно, огромни зелени площи са превърнати в пепелища... Цялото това безобразие се случва пред очите на местните жители, които са безсилни пред набезите на неколцина "предприемачи" с турски имена, получили статут на властелини в района, контролиран от ДПС.
„Помогнете ни“, казва старият учител, който живее в Завет. Той и съселяните му се обърнаха към "Десант" като към последната институция, която може да съдейства местните да спасят поречието на Луда Камчия от унищожаване.
Първите набези край реката започнали преди десетина години. Да посегне върху редовете с дърветата се осмелил бивш председател на ликвидационния съвет съм земеделската кооперация в село Съединение. Екоинспектори тогава го глобили с колосалните за времето си пет хиляди лева. От тогава години наред никой не си позволявал да нагази в района. До инвазията на ДПС.
"Истинското нашествие започна преди две - три години", разказва Илчев, който по това време чул грохота от тежки машини. Камиони, багери, дървосекачите безогледно покосявали една след друга тополите и "бичели" трупи.
"Кръвта ми кипна, попитах ги: Какво става тук? Видях един от моите ученици там, казваше се Хакъ. Той съвсем безцеременно ми отвърна, че вече не бил на училище, и не бил длъжен да ми обяснява каквото й да е. Мимоходом подхвърли, че можели да правят каквото си искат, понеже имали разрешение от кмета на Сунгурларе. След Хакъ дойдоха и останалите. Бяхме залесили и двата бряга, а сега тук е голо поле. Триста - четиристотин метра гола сеч. Как да ги спра? Обадих се на нашия кметски наместник Христина Косева, тя ми потвърди, че действително имали издадено разрешително от бившия вече кмет на Сунгурларе Стефан Стратев да изсекат няколко тополи. Писах до сегашния кмет Георги Кенов, но от администрацията му ми отговориха, че нищо незаконно не се случва при нас. Аз обаче проверих, че кметът е дал зелена светлина на трима свои познати - до един турци. Имали дъскорезници в Съединение. Отсечения материал откарват директно в цеховете си, а оттам превръщат тополите в палети", твърди Илчев.
Пенсионерът и съселяните му писали писмо до Министерството на околната среда и водите. Оттам препратили сигнала за разглеждане в Бургас. Отговорът, който екоинспекторите изпратили, полял заветчани като със студен душ.
"Във връзка с настъпилите от 1997-99 г. промени в нормативната база Ви уведомяваме, че Министерството на околната среда и водите, както и неговите регионални органи нямат правомощия по управлението на зелената система в населените места. Съгласно закона за устройство на територията, управлението на зелената система в населените места и крайселищните територии е изцяло в компетентността на общинския съвет, кмета и главния архитект ...Благодарим ви за проявената активна гражданска позиция".
Местните хора обаче не се отказали от битката, започнали да пишат писма до областният управител. По това време наместник на държавата бе Любомир Пантелеев, назначен на поста от правителството на тройната коалиция.
Той възложил проверката по случая на Стефан Кенов, син на кмета на Сунгурларе Георги Кенов. С писмо Кенов младши изискал от баща си официално да разпореди нова инспекция. Така започнала официална кореспонденция между баща и син, от която нищо не произтекло.
Из документите в папката с кореспонденцията с различните институции, която години наред Илчев е провеждал, прави спечатление един констативен протокол издаден от инжинер Петър Бинков, с дата 7 май 2009-та година. В него е посочено, че след проверка във връзка със сигнала на Илчев за ликвидиране на дърветана двата бряга на река Луда Камчия, е констатирано, че през 2008-ма са били изсечени 22 тополи с височина 15-20 метра. Пише също, че в момента на проверката са открили две събла окастрени и съборени напряко на реката. Инж. Бинков уточнява, че изсечените дървета не са в горския фонд, но излиза с предписание да се сигнализира РИОСВ Бургас за извършване на обстойна проверка и "Басейнова дирекция" за по нататъшно разпореждане.
Отговорът на регионалната екоинспекция пък поразява със своята изчерпателност: "Канадската топола не е български вид, растящ в естествени местообитания, предмет на опазване на Закона за биоразнообразието. Това дърво е бързо растящо, с мека дървесина и след 30 години живот започва загниване на сърцевината на стъблото и корените му. Има много примери за трагични инциденти от ненавременно остраняване на стари тополови дървета. В землището на Завет и село Съединение няма обявени защитени територии по смисъла на закона. Отсичането на дърветата е извършено по реда на Закона за опазване на селскостопанското имущество, прилагането и контрола по който е в компетевнцията на Общините и държавните лесничейства. МОСВ не е упълномощено да прилагат закона за селскотостопанското имущество".
Очевидно неудоволетворен от отговора Илчев пише нов сигнал, отново до областната управа на Бургас с искане за спешна намеса. Областният управител Константин Гребенаров приема присърце проблема на заветчани и отново разпорежда на Георги Кенов да извърши проверка.
В писмо до областия упратител д-р Кенов обяснява, че на 29 септември 2009-та година той заедно с експерт по горите, кметския наместник на Завет Христина Косева, служител в общината и в присъствието на Илчев са направили оглед за извършена сеч по поречието на река Луда Камчия. Пише, че са констатирали отсечени тополи от преди 2-3 години, но прясна сеч не били открита.
Кметът все пак държи да се презастрахова и уточнява в писмото до областния, че е на този пост от август 2008-ма година и не е издавал разрешително за сеч в посочения район. Оставяме на читателите да преценят какво е отношението на самия Георги Кенов по въпроса от последващия отговор при това в официално писмо до областния: "От наша страна е извършено всичко по повод жалбата, Илчеви са присъствали на тия проверки, но си продължават да пишат. Това им е хоби на тях да се занимават с писане на инстанции за проблеми на селото виждани от тяхна страна. Те не зачитат нито кметския наместник, нито общината".
"Не разбираме защо ни наричат лъжци. Говорим истината. Сами можете да се уверите в това. Защо властите си затварят очите пред това безобразие?", питат напразно заветчани.
***
Поречието на река Луда Камчия край сунгурларското село Завет е оголено като поле след инвазията на турски предприемачи. През септември 2009-та година „Десант“ разкри друга турска фирма - „Билдинг Зах“, която необезпокоявана от никого пуснала багери в Луда Камчия за инертни материали, и я превърнала в блато. Машините буквално изгребали коритото й за добиване на инертни материали, и така от бившата пълноводна река край руенските села Дъскотна и Планиница вече няма и помен.
