В края на настоящата година ще се проведат президентски и местни избори. Количественото натрупване на страсти със сигурно ще доведе до качествено изменение на мозъците на много политици. За съжаление, облъчвани с всякакви лъжи, ще се променят и възприятията на електората.
Един от градовете, в които най-много се лъже предизборно, е Варна. Ударници в
производството на фантазии са както местни управници, така и бивши членове на кабинета, свързани най-вече с НДСВ.
Вестник “Десант” се опита да направи класация на най-опашатите предизборни лъжи изричани последните години. Те обясняват защо Варна се превърна в пристанище на Габрово – морската столица на хумора, сатирата и забавата.
1. Четири първи копки на Съдебната палата
Наближат ли избори, журналистите знаят - непременно ще се прави първа копка на Съдебната палата. Тя е неосъществим блян още от 1937 г. От тогава са правени четири първи копки, а две от тях са в актива на НДСВ.
Последни лопата удариха през 2009 г. правосъдният министър Миглена Тачева и партийният й патрон Симеон Сакскобургготски. Бе представен проект на огромна, модерна и скъпа сграда.
Тя днес е доникъде, чу се дори, че изпълнителят на обекта ще съди държавата за липсата на финансиране. Заради митичната палата кметът Кирил Йорданов чистосърдечно призна, че Варна е шампион по нереализирани проекти.
2. Велоалеята на Киро
Колоездачи, хора, камери и фотоапарати. Датата е 20 септември 2007 г., два месеца преди местните избори. На тях кметът Кирил Йорданов ще участва за трети път, а година преди това трескаво му се гради имидж на мотоциклетист и колоездач.
Събитието, на което се е събрало множеството, е откриване на велоалея. Тя, по обещанията на кмета, не е каква да е, а ще свързва крайният квартал “Владиславово” с Морската градина. Йорданов обещава и още две. Не пести думи защо – заради екологията, здравето, бъдещето на варненците и гостите на града. Нищо, че в момента открива една кратка отсечка от “Нептун” до парка.
Четири години по-късно митичната многоклиметрова велоалея все още я няма, а изградената периодично е запречвана от оградите на строежи.
Монорелсата на Свилен Крайчев
Свилен Крайчев е депутат от ГЕРБ, а преди това за малко бе заместник на Кирил Йорданов. Още по-рано оглавяваше стопанска асоциация. Влизането в политиката бе преломен момент за Крайчев – от бизнесмен и общественик се превърна във футуролог. Започна да ляга и става с идеята за изграждане
на монорелсов път, по който се движи влак стрела.
Това бе някакъв негов си кавър на Кирил-Йордановата песен за намиране на алтернативен транспорт. Вън от шегата, добре е да има политици, които гледат по-далеч от носа си. Но дали и самият Крайчев си вярваше, че може да стане?
Ще строим завод
26 май 2005 г. е най-обикновен за Симеон Саксккобургготски и Николай Василев. До парламентарния вот остава месец и всеки ден те откриват нещо, което го няма. Този път са в село Здравец, община Аврен.
Правят първа копка на завод за спагети на южнокорейска фирма. Обещанията са на килограм – инвестиция за 20 милиона долара и 300 нови работни места. Малко по-късно настава кратък конфуз.
В деня на първата копка местен вестник публикува обява на община Аврен за продажба на земята, под която ще се строи завода. Излиза, че корейците са спечелили земята още преди да е проведен конкурса.
Така и не става якно кой и защо сбърка. А и няма значение – завод и днес липсва.
Втори Аспарухов мост
Малко преди да бъде арестуван миналата година тогавашният председател на общинския съвет Борислав Гуцанов трескаво умуваше дни и нощи откъде да мине втория мост над Варненското езеро.
Усърдието му роди алтернативни идеи на опоненти – тунел под езерото или лифт над него. Изграждането на втори Аспарухов мост е на път да залегне в общия устройствен план на града, но е ясно, че ако стане, ще е някъде следващото столетие.
“Няма да има повече клошари”
Обещанието е на Кирил Йорданов. Дава го през 1999 г., когато за първи път се кандидатира за кмет. Четири години по-късно залага на “благоустрояването на междублоковите пространства”. Варненци знаят дали са изпълнени.
Стадион за 20 000 във “Владиславово”
Варненци знаят също така, че в квартал “Владиславово” никога не е имало организиран футбол. Това, от което се нуждаят жителите там, е най-обикновено игрище, за да тичат.
Нищо не попречи в началото на 90-те младата надежда на СДС Янко Станев (днес общински съветник от ДПС) да обещае стадион за 20 000 души. Станев е омайник - стана кмет на квартала, а “Владиславово” дълго време бе наричано “Янко-Станево”.
ГЕРБ спира корупцията
Читателите на “Десант” знаят как я “спряха” – чрез скрити заменки, разпродажби на принципа “кон за кокошка”, а от скоро и чрез печелене на общински поръчки от фирми, собственост на членове на ГЕРБ. Същото може да се кажи за БСП и останалите, които управляваха Варна преди партията на Борисов.
9. “Ще доведем богати туристи”
Това е вечният лозунг на борците за власт и слава от всякакъв калибър. В добавка включва обещания за справяне със свлачищата, застрояването, чистене на плажовете и морето. А проблемите се задълбочават всяка година.
10 Добрин Митев печели изборите
Ако Варна е имала демон през демокрацията, това е областният управител Добрин Митев. Нахлузил седесарския ботуш той газеше всичко живо и за малко не стана кмет през 1999 г. Всички социолози сочеха, че той ще спечели, а Йорданов взе, че го би. Емблема на социологическият конфуз стана Мира Янова, понастоящем Радева. В изборната нощ тя дълго време не съобщаваше резултата във Варна, сякаш градът не съществува. Ако Радева бе политик, опитът й да трасира успеха на Митев, а след това да прикрие провалът му, щеше да се нареди в първата тройка.
“Десант” направи тази класация без претенции за изчерпателност. Но с убеждението, че избирателите трябва да си припомнят горните “достижения”, за да не се подлъгват по обещания за нови. Опитът сочи, че много се подлъгват.
