Помните ли онзи неумело режисиран арест от април 2010 г., след който за пръв път се зароди съмнението, че МВР служи не на закона, а на тщестлавието на своя министър и неговия премиер? Не може да сте забравили този блудкав екшън, в който самозабравил се прокурор кара болен човек да падне на колене, защото бил „абсолютен престъпник”. Действието се развива във Военномедицинската академия в София, а пистолетите на маскираните ченгета са насочени срещу главата
на бившия министър на отбраната Николай Цонев.
Това бе началото на края на едва прохождащата милиционерска диктатура в България, но тогава малцина знаеха това. Формално този показен арест, дошъл седмици след операция „Октопод”, вдигна рейтинга на Цветан Цветанов над „небето”, запазено за Бойко Борисов. Неформално, вицепремиерът загуби не толкова хоризонта пред погледа си, колкото опората под краката си. Жребият беше хвърлен, картите – раздадени…
Николай Цонев, бивш министър на отбраната, а преди това началник на Дирекция „Управление на доставките“ в същото министерство, бе нарочен за
показна жертва в започналите процеси,
замислени като отмъщение, а не като правосъдие. На 7 март тази година Софийският военен съд оправда напълно Цонев по обвинението, че като шеф на военното снабдяване е сключил четири неизгодни сделки през далечната 1999 г. Съдът отхвърли и иска на военното ведомство към ексминистъра за над 970 хиляди лева. Така Николай Цонев поведе с 3:0 срещу прокуратурата.
Самият той призна, че не е изненадан от третата оправдателна присъда: „Това са неща, които са се случили преди 12 години – не смятам, че има състезание и някой може да печели по някакъв начин – при всички случаи губят българските данъкоплатци".
Бившият висш управленец коментира още, че с първите две оправдателни присъди – за доставките на части за машини и храни за армията – е изчистено името му като министър на отбраната, а с последната се изчиства и името му като директор.
Така от мегапроцеса срещу министъра на отбраната от правителството на Станишев остана само делото за даване на подкуп на следовател, а
пропагандният балон, надут с цирка
във военна болница се разкашка като медуза на сухо. Накъде клонят нещата стана ясно, още когато магистратите замениха наложената парична гаранция от 10 000 лева с подписка. Но тъй като именно с този „подкуп” започна сагата „Цонев”, си заслужава нещата да се припомнят накратко.
Бившият военен министър бе арестуван в един и същи ден с ексглавния секретар на министерството на финансите Тенчо Попов и съдията в Софийски градски съд Петър Сантиров. Задържането на тримата е по сигнал на следователя Петър Петров (известен с прозвището Пепи Еврото), работещ по разследване срещу Цонев от времето, когато е бил министър.
Според сигнала Цонев с посредничеството на съдията Сантиров и Тенчо Попов сe e опитал да подкупи следователя, за да прекрати разследването. Първоначалната мярка за неотклонение бе гледана при закрити врата заради използвани СПС-та.
„Делото, за което се твърди, че е даван подкуп, е образувано срещу неизвестен извършител″, съобщи след края на заседанието на съда адвокат Васил Василев. Той заяви още, че ще поиска от прокуратурата да се занимае с въпроса за отговорността на следователя, който е провокирал към даване на подкуп, което законът определя като престъпление.
Това бе първото „знаково”дело, в което се оказа, че
СРС-тата не стават за нищо
След подаването на сигнала от следователя – от 16 март до 30 април и тримата подсъдими са били под пълно наблюдение с видеокамери и подслушватели, но въпреки това съдиите не видяха заснет разговор на Николай Цонев с останалите. Не бяха оборени със СРС-та твърденията на съдия Петър Сантиров и Тенчо Попов, че не се познават и нямат лични контакти с Николай Цонев. Но пък стана ясно, че разрешението за подслушване на Петър Сантиров е взето незаконосъобразно от апелативния съд в Бургас.
При обсъждането на доказателствата, събрани от прокуратурата, съдия Мирослава Тодорова подчерта, че Сантиров е направил опит да спре комуникацията си със следователя, след като бил предупреден, че 20 съдии и 15 прокурори се подслушват покрай проверка срещу магистрата Панайот Генков. Колкото и да е странно, по това време никой – нито правозащитници, нито медии – не започна да бие камбаната, за да предупреди за очевАдната злоупотреба със специалните разузнавателни средства.
Време е да припомним кой е и прокурорът-милионер Роман Василев, извършил този срамен за правосъдието арест. Излишно е да се изтъква, че с действията си обвинителят публично, документирано и драстично погазва презумпцията за невиновност, правото на личен живот и забраната за нечовешко и унизително отношение.
Всички шумни операции от последните години не минават без присъствието на заместник-градския прокурор на София Роман Василев. Той е един от наблюдаващите по делото срещу братята Маргини, ръководи показната операция в централата на „Булгартабак". Що се отнася до богатството му, за 2008 г. е декларирал 450 000 лв. от продажба на ½ идеална част от имот в кв. “Манастирски ливади” в София и 70 000 лв. от акции и дивиденти, спечелени на Фондовата борса. Данните са публикувани в обстойно интервю с прокурора в сп. „Правен свят”.
След изцепките му при ареста на Николай Цонев, мнозина очакваха справедливо наказание, но видяха само как ВСС хвърля прах в очите на обществото. „Искрено се извинявам за неуместната реакция онзи ден. Независимо от фактите и от обстоятелствата, то няма оправдание”, каза Василев, но отказа да коментира кой е разпоредил ареста да бъде извършен по този унизителен начин и дали разпространените кадри са съгласувани с прокуратурата. В крайна сметка Висшият съдебен съвет наказа Роман Василев само с порицание. На свой ред вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов защити действията на обвинителя и ченгетата с думите, че напоследък полицаите и прокурорите са изнервени. Което е само симптом, но пък подсказва ясна диагноза. Както и да завърши предстоящото четвърто дело срещу Николай Цонев, остават съмненията, че бившият министър от правителството на тройната коалиция е нарочен за изкупителна жертва. Цонев е подбран за актьор в започналия преди година МВР-спектакъл със зрелищни арести и бомбастични обвинения, предназначен да убеди Брюксел, че София се бори успешно с организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта. Както е известно от провала на управляващите с Шенген, театрото не хвана дикиш. Оттук нататък е повече от сигурно, че и Цонев ще осъди България в Съда за правата на човека, а сметката на изложилата се държава ще платят данъкоплатците. За друга една сметка безмилостно напомня срутващия се рейтинг на управляващите.
