Ако преди 20 години някой бе казал, че СДС ще ухажва бодигарда на Тодор Живков и ще му ходатайства пред европейските консерватори, щяха да го анатемосат като комунист. Ако преди десетина години опияненият от властта Иван Костов бе научил, че бодигардът на Сакскобургготски ще стане генерал и министър-председател, синият премиер би отишъл в манастир.
Когато бялото и черното са с разменени места, младите емигрират на галоп, старите измират като мухи, а мутрите ни управляват и най-кошмарните сънища са реалност. Днес кошмарът на сините се нарича Бойко Борисов. Съпредседателите на Синята коалиция Иван Костов и Мартин Димитров едва удържат гнева си към похитителя на дясното в България, но покорно го следват. Защото членува в Европейската народна партия (ЕНП), в която те го вкараха от немай-къде. Никак не е леко да си десен в страна, в която бивши милиционери са премиери и искат да управляват поне 30 години.
Обаче чашата на синьото унижение преля. Иван Костов прогледна и откри: ГЕРБ се договаря с компании, които имат монополно положение на пазара и чрез тях събира пари за предстоящите избори. „Вие ще видите, че точно преди изборите ще има по-ниски цени на горивата и основните стоки, но дотогава ще бъдат генерирани огромни приходи“, каза Костов пред националното ръководство на Демократи за силна България.
За да покаже, че синият лъв е все още жив, Костов изръмжа на герберите: "ГЕРБ се превърна в управление на монополите, в ущърб на гражданите. Доверието ни към тях непрекъснато ерозира заедно с жизненото равнище в страната".
Твърдението на Костов, че ГЕРБ пълни черните си каси от контрабанда, за да купи президентските и местните избори, е достойно за прокурорска проверка. Ако в България има утвърдена демокрация и справедлива съдебна система, задължително е да се случат две неща: Или синият лидер незабавно сезира прокуратурата, предоставяйки й доказателства за шокиращото си разкритие. Или главният прокурор Борис Велчев се самосезира и вика в Съдебната палата съпредседателят на Синята коалиция - в качеството му на прокурорски свидетел.
Тъй като Борис Велчев няма да се самосезира, възникват два въпроса: След като ГЕРБ планират да купят изборите с пари от контрабандните канали, защо Костов не потърси главния прокурор? Защо не свика парламентарната комисия за корупция, упълномощена да обсъжда подобни казуси?
Ето част от отговорите, които едва ли ще въодушевят синия електорат: Бившият премиер се страхува, че разобличаване на герберска контрабанда ще провокира контраобвинения към синьото управление. Като рупор на Борисов, атакисткият пудел размаха пръст на Костов:Правителството на СДС покровителстваше култовия контрабандист Косьо Самоковеца!
Така сините бяха рекетирани от ГЕРБ. И осъзнаха, че трябва да си налягат парцалите, ако не искат да бъдат уличени като покровители на югославската контрабанда от 90-те години на миналия век.
Друго обяснение за укротения гняв на Костов е партийната дисциплина в ЕНП. Налагаща да крепиш сестринската ГЕРБ, даже да й слугуваш. Без значение дали ГЕРБ е в ръцете на приятел на Мишо Бирата, консумирал като премиер престъпното деяние „злоупотреба с власт“.
Колкото и да е унизително, сините водачи трябва да признаят на своите симпатизанти: Ние сме в безизходна ситуация. С 3-4 процента обществена подкрепа, закотвяща ги на електоралното дъно, Иван Костов и Мартин Димитров не са фактор в парламента.А герберизираната АТАКА окончателно обезценява сините гласове. Затова синият лъв има само един полезен ход – да скочи срещу хиените от ГЕРБ и стане принципна опозиция на корумпираните управници. Сините няма какво да губят, те могат само да спечелят от опозиционния статут. В края на краищата не ЕНП, а избирателите назначават депутатите в българския парламент.
Странно е, че азбучните истини в политиката са чужди на Синята коалиция. Защото гордият син лъв отдавна се преквалифицира в паркетен лъв.
Парадоксът при сините е, че критикуват стратегията на кабинета, но подкрепят финансовия министър, който е вицепремиер и е втори по ранг след Борисов. Дори прегръщат с две ръце бълнувания от Симеон Дянков Пакт за финасова стабилност, имащ благословията на САЩ и Световната банка. Ако социалният министър поиска увеличение на минималната работна заплата с 30 лева, Дянков възразява, че до края на 2011 г. няма пари в бюджета за това перо. Като поклонници на бруталната либерална икономика, сините одобряват всеки ход на Дянков, за да пазят интересите на работодателите. Така сините се легитимират като откровена бизнеспартия.
Когато Дянков изръси, че „работата на социалния министър е да обгрижва социалната политика, а финансовият министър отстоява бюджета“, сините пак акламират финансовия бос. Забравяйки, че и синият електорат оцелява с едната заплата и мизерната пенсия. И че длъжността „министър на финансите“ не дава правото да говориш като надзирател в концлагер.
Няма логика да анатемосваш черната каса на ГЕРБ и в същото време да хвалиш Дянков, че стиска държавната кесия. И тихо да одобряваш зверската сеч на полуживата БАН, недофинансираните университети, фалиралите болници и общините, много от които са с 40 процента запорирани сметки. Вместо спешно да решават крещящите социални проблеми, ГЕРБ и Синята коалиция водят безплодни дискусии за Пакта за финансова стабилност, който ще влезе в сила от 1 януари 2013 г.
Ако потъпкването на социалното заради макроикономиката на Дянков е дясна политика, значи българското дясно е изначално сбъркано. Не е ли порочно антикомунисти в СДС и ДСБ да превиват глава пред комунистически възпитаник на Академията на МВР? Понеже бил легитимно избран премиер и се къпе в народната любов. Това обаче не пречи на сините да искат лустрация на комунистите и ченгетата. Сякаш миналият през пералнята на ЕНП старшина от Седмо главно управление на ДС Цветан Цветанов е самата непорочност.
Още в началото на прехода идеологическото лицемерие на сините мутира в икономическа наглост. Така червените тихо овладяха масовата приватизация, оставяйки на синьото правителство РМД-тата. Клейми ли монополистите в горивата, Костов не споменава имена. Паметта му внезапно изневерява за далечната 1999-а, когато Нефтохим-Бургас стана руска собственост, а Валентин Златев нае частната фирма „Ипон“ за охрана на руските нефтопроводи. Пред очите на всемогъщата синя власт комсомолският секретар от Правец и бъдещият премиер на България станаха бизнеспартньори – с руска благословия, но с български пари.
„Лукойл” купи Нефтохим за 81 млн. долара в брой, а кабинетът на Костов услужливо отписа 170 млн. долара дългосрочен дълг на рафинерията. И наивно се питам: Защо Костов громи монопола на „Лукойл“, но не разобличава нечистоплътната зависимост на Бойко Борисов от Валентин Златев? Случайно ли е, че точно Вилхелм Краус – ключов министър на Иван Костов, е заместник-генерален директор на „Лукойл-България“ от десетина години? И как потомствени антикомунисти изведнъж обикнаха петролните рубли?
Време е официално да запитаме Синята коалиция: Зависими ли сте от тандема „Бойко Борисов-Валентин Златев“ - най-мощният монополист в България? Ако подобен въпрос ви обижда, защо не разсечете гордиевия възел и станете честна опозиция?
Ако синият лъв продължи да лази пред хиените на ГЕРБ, дали заради гузна съвест, дали заради бизнесапетити, най-почтено е да влезе в зоопарка на Борисов. Както вече стори АТАКА.
